Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
… Но да се разкаже на мечока всичко това, бе просто невъзможно. Дори мутирали, тези животни не умееха нито да пишат, нито да четат. Затова Хиеро изложи основните факти и се постара да го направи пределно просто. Малко преди разсъмване той завърши и реши да поспи малко. Хърм сега знаеше, че новият му приятел е поел на дълъг и опасен път, но за негова радост, желанието му да върви с човека не изчезна. Звярът съобрази, че става дума за знания, които не може да разбере — изглежда за първи път се опита да усвои абстрактно понятие като знание въобще. Но добре бе разбрал, че човекът е враг на лемутите и че те трябва да търсят далеч на юг нещо, което да ги пази от тези твари. Това го удовлетвори напълно и сега също задряма, като от време на време похъркваше. Изправеният над двамата спящи лорс се намираше между дрямката и бодростта, което не му пречеше бдително да пази спътниците си. Клотц не беше уморен. Лорсовете въобще никога не спяха легнали, макар и на тях да им трябваше почивка. Тази нощ еленът прекара изправен на дългите си крака, като преживяше и следеше за всичко, което ставаше в радиус от няколко десетки метра.
С появата на зората Хиеро усети нежното докосване на рогата и видя влажната муцуна на лорса почти до лицето си. Доволен, че е събудил стопанина си, Клотц се измести на няколко крачки встрани и по раздалото се хрускане човекът разбра, че животното закусва.
Свещеникът си разтърка очите. Беше замръзнал малко. Би трябвало да се напъха в спалния чувал, но умората снощи го надви. Осевн това беше истински горски скитник и едно прекарване на нощта на голата земя не представляваше особено неудобство. Огледа се и видя Хърм, който се умиваше като котка, облизвайки се с дългия си език.
— „Има ли наблизо вода?“ — пусна сигнал Хиеро.
— „Слушай — чуеш“ — веднага му отговориха, но не беше мечокът, а големият лорс. Мислената картина на течащия ручей се появи в главата му, той стана и се насочи натам. Двадесетина минути по-късно умити и сити пътешествениците бяха готови да продължат. Хиеро провери запасите пемикан — не бяха много. Можеха наистина да ловуват, но това би ги забавило. Той се замисли, потърка челото си, когато внезапно в мозъка му пламна мисълта на мечока:
— „Пази вкусната храна за себе си — предаде му той. — Аз ще намеря много нещо в гората“. — Човекът бе поразен и от разума, и от безкористието на странното създание, което така неочаквано нахлу в живота му.
Хиеро разтри кожата на Клотц с набран мъх. Чувствуваше се виновен, че лорсът остана през цялата нощ оседлан, но животното сякаш не изпитваше неудобство.
Когато слънцето се издигна и гората се напълни с шумове и звуци, те потеглиха на път по течението на ручея, съпровождани от свиренето и пляскането на птиците. Свещеникът видя един елен и няколко заека, наблизо изквича грокън и Хиеро неволно си помисли, как не прилича тази гора на вчерашното мъртвило.
Миналата нощ Хърм се бе опитал да обясни на спътника си маршрута, който смяташе за най-добър. Вървяха на юг. Пътят по който Хиеро бе вървял през последната седмица се виждаше през много очи и беше опасен. Това че вървяха по него толкова дълго без да ги нападнат, беше истински успех. Хората отдавна не го ползуваха. Който се осмеляваше да върви по него, не стигаше жив на края му. В никакъв случай не биваше да се връщат на пътя. Рано или късно трупът на магьосника ще бъде намерен и тогава ще ги подгонят.
Вървяха направо по водата и стремителното течение бързо измиваше следите им. Минаха около три часа и пътешествениците разбраха, че пътят им съвсем не е безопасен. Хиеро усети изведнъж, как лорсът се вкамени под него, а след миг видя и Хърм да замръзва на един камък. После и той бе спрян. Никога преди не бе изпитвал подобно нещо. Чуждо и злобно същество стискаше и извиваше мозъка му, като искаше отговор, кой е той и къде се намира. Свещеникът събра всички сили, целия си опит и умение, натрупани през годините тренировки, да не се поддаде на властния зов. Миговете на действие на чуждия импулс се сториха на Хиеро цяла вечност. Накрая въздействието им отслабна, измести се някъде надалеч, но нямаше пълна увереност, че е успял да измами врага. Човекът разтърси глава и като погледна напред срещна мътния поглед на мечока.
— „Нещо лошо ни преследва — появи се неговият сигнал. — Аз съм прост (обикновен) мечок. Той не ме позна“.
— „Мисля, че и мен не позна — отвърна Хиеро. — От Клотц не се интересуваше. Не търсеше същество на четири крака“.