Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Географите чертаят новата карта на Европа, историците се заемат с проучването на политическия фон на съюзничеството, за което се споразумяват почиващите в Пломбиер Наполеон и Кавур.
Една от възможните и най-куриозна причина за съюзничеството би могъл да бъде безуспешният атентат на анархиста Феличе Орсини срещу Наполеон III. Може би тъкмо това покушение е насочило вниманието на Наполено към проблема за обединяването на Италия. Преди атентата и двамата противници Феличи Орсини и император Наполеон III преживели бурни години. Кариерата и на единия, и на другия била наситена със съдбоносни превратности.
Принц Шарл Луи Наполеон Бонапарт не можел да се похвали с неопетнено минало. Когато през революционната 1848 г. бил свален Луи Филип и той се кандидатирал за депутат в Народното събрание, зад гърба си имал вече два опита за държавен преврат — първия в Страсбург, другия в Болоня, — а сред наказателните му присъди имало и присъда на доживотен затвор. Лежал обаче само шест години в затвора в Ам, оказал някога гостоприемството си на Орлеанската дева. Преоблечен, той успял да избяга от килията и да се спаси в чужбина.
След като се завърнал, съумява през 1848 г. да използува случая и вече през декември става френски президент. Това е светкавичен успех, но той не е доволен — стреми се към короната на император. Президентът на републиката организира бунт срещу републиката, Републиканците оказват съпротива и се стига до улични боеве. По барикадите на парижките улици остават труповете на около хиляда и двеста убити.
В подходящ момент президентът Луи Наполеон Бонапарт изготвя референдум срещу републиката и спечелва с голямо превъзходство. Републиката пада, монархистите завземат властта и за една нощ републиканците биват обявени за врагове на държавата.
Император Наполеон печели „симпатиите“ на народа чрез небивал терор. Шестдесет и шестима политици републиканци са изпратени в изгнание, полицията арестува около сто и петдесет хиляди противници на империята, действуващите набързо военни трибунали осъждат стотици невинни на смърт или на бавна агония на Дяволските острови.
Но емигрантите не се предават, изгнаниците в Англия се готвят за отмъщение. На остров Джърси Виктор Юго пише, че императорът трябва да бъде свален, за да може Франция отново свободно да диша. Наполеон се проявява като тиранин, но тогавашното обществено мнение се оказва твърде късопаметно. Отначало то е само толерантно към господаря, прощава му кървавия пролог, а по-късно застава на негова страна. Сватбата на Наполеон с испанската графиня Мария Еухения Агустина де Бонтихо се превръща в национален празник, а когато се ражда наследникът, малкият Лулу, Франция се радва заедно с неговите родители.
Противниците на Наполеон в изгнание не могат да разчитат на преврат. Въпреки това те разработват теоретично различни планове. Но един от тях, Феличе Орсини, решава да действува.
Някои историци го наричат професионален революционер. Той е роден през 1819 г. в италианска Мелдола. Неговият баща участвува активно в борбата за прогрес. И малкият Феличе отрано изпитва ударите на политическия терор. Той е на три години, когато в дома им влизат полицаите, арестуват баща му и го отвеждат в затвора, откъдето по-късно по етапен ред го изпращат в изгнание. Майка му Мария Орсини остава с децата без средства и Феличе трябва да живее при заможния си чичо в Имола.
Той израства в среда на буржоазно благополучие, в която и дума не би могло да става за революционни идеи. Но в жилите на Феличе тече неспокойна кръв. На дванадесет години той вече участвува в антиавстрийска демонстрация. Заедно с австрийските въоръжени корпуси швейцарските наемници на Ватикана потушават демонстрацията, арестуват или разпръскват демонстрантите.
Никой не забелязва момчето с кокардата. Но Феличе не унива.
Пътят му на революционер ззпочва с нещастен епизод. Феличе се снабдил с барабанен револвер. Като си играел веднъж с него, получил се изстрел, куршумът случайно ранил готвача на чичо му Доменико Спад. Стрелецът се изплашил и избягал в планините, а после през проходите минал границите на Тоскана.
Чичото на Феличе е богат и уважаван гражданин с влиятелни връзки, и затова не му било трудно да замаже злополучната постъпка на племенника. Той получава от тогавашния архиепископ Ферети, станал по-късно папа, известен като Пио Ноно (Пий IX), уверение, че Феличе може безнаказано да се върне.
На младия Феличе му провързява. Чичо му проща-ва, властите забравят и той би могъл спокойно да се посвети на юридическите науки. С такава цел заминава за Равена, а по-късно за Болоня и попада в центъра на революционното движение, което чичо му най-малко е желал.