Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Освен това се водеше война между бандитите, стреляше се по улиците, което и досега се смята за нещо обикновено в Кавказ. Не стрелят либералите, стрелят военните. Имаше и хероин, продаваше се открито, а милицията небезкористно си затваряше очите. Къде сте видели в милицията либерали? В началото на деветдесетте години аз си изкарвах прехраната, като разпродавах онова, което беше останало от образованието ми — преподавах италиански език. Най-добрите ми ученички бяха валутните проститутки — освен че си плащаха уроците (от които аз, разбира се, не плащах данъци), момичетата всеки път ми носеха и безценно лакомство за детето ми — йогурт.
Майка ми, лекарка и доктор на науките, вярваше в приватизацията и казваше:
— Не всички са мошеници. Трябва просто да помислим и да вложим боновете в някое сериозно производство. Защо да не ги вложим в газ или в петрол, или в земя?
— Защото, мамо — отговарях аз, вече досетил се, че за всекии случай не бива да вярваш никому и тогава няма да си измамен, — комунистическата Дума забрани да се приватизират газът, петролът и земята. Изкара на пазара за приватизация никому ненужни спрели заводи и сега мисли кой от тях ще оцелее. Аз отказвам да мисля за това.
Майка ми, като образован и интелигентен човек, реши, че не бива да се влагат бонове в МММ или в „Хапьор-инвест“, защото твърде много ги рекламират и затова явно лъжат. И ги вложи в компанията „Хермес-финанс“, която се рекламираше по-малко, но това не й пречеше също да лъже, да е финансова пирамида и скоро също да гръмне.
Как беше написал Ходорковски? „… Измамиха 90 процента от хората, като щедро им обещаха, че за един бон могат да си купят две Волги. Наистина, един предприемчив финансов играч с достъп до закрита информация и нелишен от способността да я анализира, можеше да направи от приватизационния бон и десет Волги.“
Майка ми не беше предприемчив финансов играч, нямаше достъп до закрита информация, излъгаха я, изхождайки не от либералния, а от мошеническия принцип, че не е срамно да ограбиш човек, който не знае правилата на играта.
Но само това да беше! Нашето семейство е династия лекари. И за мен е по-обидно, вместо да загубя две Волги, уж полагащи ми се срещу един бон, да мисля, че през 1994 година майка ми няколко месеца се грижеше повече за тези шарени хартийки, отколкото за болните хора. Това беше унизително. Познавам единствения богаташ и финансист, който осъзна това унижение на майка ми и своята вина. Казва се Михаил Ходорковски. Лежи в затвора. Ако наистина всички богатства в Русия са придобити чрез измама, значи в затвора се оказа единственият разкаял се мошеник. Неразкаялите се са на свобода.
През 1994 година собствениците на Банка МЕНАТЕП, естествено, бяха вече предприемчиви финансови играчи и, естествено, имаха достъп до закрита информация.
За Платон Лебедев например финансистите (дори онези, които го ненавиждат) казват, че е финансов гений. Завършил е Икономическия институт „Плеханов“, в съветско време се е занимавал с икономическо планиране в компанията „Зарубеж-геология“, което се смята за престижно и стабилно. Бившата му подчинена Ирина казва:
— Как да ви обясня? Финансите са наука, разбирате ли?
— Разбирам.
Разговаряме в Лондон. В бара на един хотел на Нотинг-хил. Ира не може да се върне в Русия, защото ще започнат да я влачат по разпити.
— Та, като се занимаваш с наука, от време на време поглеждаш в справочник, за да провериш някоя формула или закон. А Платон тези закони ги усещаше, виждаше как се движат парите, как живеят. Разбирате ли?
— Разбирам. Така е и с неправилните глаголи. Само учениците ги зубрят. На определено ниво на изучаване на езика започваш да разбираш защо те се спрягат толкова неправилно.
— Добре, че разбирате. Освен това Платон Леонидович беше невероятно красив мъж. Той излъчваше невероятно мъжко обаяние.
— А разправят, че бил груб.
— Това не може да се нарече грубост. Понякога крещеше. Ужасно крещеше, така, че не можеше да се разбере какво крещи.
През 1991 година Михаил Ходорковски беше съветник на министър-председателя на Русия Иван Силаев. До 1991 година премиерът на Русия беше само ръководител на правителството на една от републиките и всъщност не ръководеше нищо. Но когато Съветският съюз се разпадна, значимостта на тази длъжност рязко нарасна и съветникът Ходорковски със сигурност — за разлика от майка ми и 90 процента от населението — е имал достъп до закрита информация, умеел е да я анализира и е разбирал къде да вложи боновете — не само своите собствени, но и изкупените от народа, макар и без принуда, но съвсем не на цената на две Волги.