Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Решили да нарекат новата банка по първите букви на вече забогатялото НТТМ. По комсомолски маниер така се наричаше Центърът за междуотраслови научно-технически програми. А банката нарекоха по капиталистически маниер — МЕНАТЕП.
Разхождаме се с Марина Филиповна Ходорковска по територията на лицея-интернат „Коралово“. Тя ми показва училището и къщите, построени за 150 деца сираци, доведени от различни места на конфликти. Показва ми и празното място, където се планирало да се вдигнат къщи за още 1000 сираци. Но синът й е в затвора, компанията е рухнала, финансирането е прекратено.
— Когато започна да се занимава с бизнес, го попитах — въздъхва Марина Филиповна — няма ли да те затворят? А той ми отговори — не, времената се промениха. Но аз не вярвам, че времената са се променили. От самото начало, откакто Миша започна да се занимава с бизнес, всеки ден сутрин, като стана, първо включвам радиото. Цял ден слушам дали не се е случило нещо с Миша. Струва ми се, че когато Елцин беше президент, не беше толкова страшно. А когато дойде Путин, пак стана страшно, защото хората от КГБ със сигурност не са се променили. Ние, от по-възрастното поколение, знаем, че те не се променят.
Върху телевизора в хола на лицейския офис има две снимки: президентът Путин и президентът Путин, който се ръкува с Михаил Ходорковски. Такава е страната ни: все още сме в обръч от врагове, днес ти си приятел на властта и на теб възлагат надежди, утре си вече враг и отиваш в затвора и дори не ги успял да забележиш кога си станал враг. Питам:
— Марина Филиповна, щом Путин е толкова страшен, защо държите снимките му на телевизора?
Марина Филиповна ми отговаря:
— На шега.
Глава 3
ОТРОВЕНИТЕ
„Сега ще се наложи да анализираме нашите трагични грешки и да признаем вината си“ — пише Михаил Ходорковски в първото си открито писмо от затвора „Матроска тишина“ през пролетта на 2004 г. Писмото се нарича „Кризата на либерализма в Русия“. Написано е във връзка с катастрофалното поражение на либералните партии „Яблоко“ и „Съюз на десните сили“ на изборите за Думата през 2003 г. и на либералния кандидат Ирина Хакамада на президентските избори през 2004 г. Изречението „да анализираме нашите трагични грешки и да признаем вината си“ се отнася до деветдесетте години, когато либералите бяха на власт.
Всъщност либералите никога не са били на власт в Русия. През целия период на деветдесетте години комунистите бяха мнозинство в парламента. А либералният политик Егор Гайдар беше начело на правителството само една година, когато страната по чудо избегна глада и гражданската война — онази година, когато баща ми още по тъмно се нареждаше на опашка в магазина и чакаше почти цял ден, за да купи двеста грама масло за петчленното ни семейство. А аз нощем разтоварвах тирове с детски храни, защото детските храни не достигаха и се разпределяха само между онези, които разтоварваха тировете. Добре си спомням онази година и помня, че спасението от глада дължим на Егор Гайдар.
През останалите години (освен краткото председателстване на Кириенко и Примаков) правителството беше оглавявано от Виктор Черномирдин (намерили бяха либерал!). То беше съставено само наполовина от либерали, а втората половина бяха либерали от типа на Сосковец и Заверюха, за които тогавашният вицепремиер Борис Немцов се шегуваше, че дори фамилиите им не са като на либерали.
Трябва да се признае обаче, че през деветдесетте години либералите наистина бяха силни. Анатолий Чубайс беше ту шеф на президентската администрация, ту вицепремиер. Борис Немцов — ту вицепремиер, ту приемник на Елцин (с 60% рейтинг), ту лидер на парламентарната фракция. Григорий Явлински неизменно оглавяваше влиятелната парламентарна фракция и веднъж дори едва не стана премиер. Разбира се, либералите са отговорни за много неща през деветдесетте години, но не за всичко, далеч не за всичко.
Михаил Ходорковски пише… Ако, разбира се, пише самият той. Щом публикуваха „Кризата на либерализма в Русия“ във в. „Ведомости“, мнозина осведомени хора се усъмниха в неговото авторство. Говореше се, че две седмици преди да се появи „Кризата…“ в печата, текстът на статията вече бил в интернет. Говореше се, че в текста си личало перото на политолога Белковски, който замисли и започна тормоза на милиардера през 2003 г., публикувайки доклад с твърдение, че олигарсите се стремели към властта. А през 2004 г., веднага след публикацията на „Кризата…“, излезе със статия във в. „Ведомости“, озаглавена „Самотата на Ходорковски“, отбелязвайки, че образът на „разкаялия се олигарх“ е изгоден на президента Путин и покаянието му може да бъде прието. Много неща се наговориха тогава.