Пленник на тишината

Госпожа Врагова разказва, че след няколко години случайно се срещнала с Михаил Ходорковски на прием в Кремъл. И Ходорковски й се извинил. Той уж бил казал:

— Извинявайте, не знаех, че става дума за вас.

И ако наистина е казал така, думите му са означавали: „Извинявайте, не знаех, че изселвам от дома му силен и разумен човек, един от нас, избраните.“ И ако той наистина е казал така, значи все още не е разбирал, че не бива да се изселва човек от дома му, не защото той е силен, разумен или избран, а защото е просто човек.

В тази история от все сърце бих съчувствал на Светлана Врагова, ако не бяха две обстоятелства. Първо, оттогава нищо не се е променило: скоро ще започне жилищно-комуналната реформа, хиляди хора ще бъдат изселени от домовете, където е преминал животът им, и Светлана Врагова сигурно няма да започне да се обажда на високопоставените си приятели за всички тези бездомни, както не се обажда сега за бездомните бежанци и за бездомните офицери, защото тя не е слуга на бежанците и бездомните. Второ, Светлана Врагова подписа отворено, инспирирано от Кремъл писмо, одобряващо ареста на Ходорковски. Защо? Дали е постъпила на служба при господаря? Дали е средновековна етика? Ходорковски вече е осъден, той е в затвора, защо трябва да се вади нож на умряло куче? Редно ли е един руски интелигент да прославя затвора и строгостта на съда, щом на паметника на Пушкин е написано: „Да възславим свободата“ и „падналия подкрепих“.