Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Госпожа Врагова разказва, че след няколко години случайно се срещнала с Михаил Ходорковски на прием в Кремъл. И Ходорковски й се извинил. Той уж бил казал:
— Извинявайте, не знаех, че става дума за вас.
И ако наистина е казал така, думите му са означавали: „Извинявайте, не знаех, че изселвам от дома му силен и разумен човек, един от нас, избраните.“ И ако той наистина е казал така, значи все още не е разбирал, че не бива да се изселва човек от дома му, не защото той е силен, разумен или избран, а защото е просто човек.
В тази история от все сърце бих съчувствал на Светлана Врагова, ако не бяха две обстоятелства. Първо, оттогава нищо не се е променило: скоро ще започне жилищно-комуналната реформа, хиляди хора ще бъдат изселени от домовете, където е преминал животът им, и Светлана Врагова сигурно няма да започне да се обажда на високопоставените си приятели за всички тези бездомни, както не се обажда сега за бездомните бежанци и за бездомните офицери, защото тя не е слуга на бежанците и бездомните. Второ, Светлана Врагова подписа отворено, инспирирано от Кремъл писмо, одобряващо ареста на Ходорковски. Защо? Дали е постъпила на служба при господаря? Дали е средновековна етика? Ходорковски вече е осъден, той е в затвора, защо трябва да се вади нож на умряло куче? Редно ли е един руски интелигент да прославя затвора и строгостта на съда, щом на паметника на Пушкин е написано: „Да възславим свободата“ и „падналия подкрепих“.
Към средата на деветдесетте предприемчивите финансисти успяха да се справят и с онази собственост, която комунистическата Дума ревностно, но бездарно опазваше от приватизация — петрола, металите и земята. Либералният политик Немцов убеждаваше червения парламент, че не може да се прави приватизация наполовина и дори се шегуваше с комунистите: „Те казват, че земята е майка и не бива да се продава. А може ли да се дава под наем?“ Най-големите петролни и металургични предприятия в страната не носеха печалба. Кръв капеше от сърцето на предприемчивите финансисти, защото разбираха колко пари отиват на вятъра. Но увещанията и шегите на Немцов не помагаха, за да се изкарат на пазара петролният и металургичният отрасъл.
Помогна блестящата, макар и изключително цинична идея на предприемчивия финансист Владимир Потанин, шеф на Банка ОНЕКСИМ. Казват, че именно той измислил залоговите търгове. Държавата не можеше да продаде петролните компании и металургичните заводи на частни лица нито за бонове, нито за пари. Но законът не забраняваше на държавата да поиска заем от частни банки, залагайки петролните компании и металургичните заводи. А после, когато държавата не е в състояние да върне дълговете си, да от стъпи на кредиторите заложените петролни компании и ме металургични заводи.
Идеята беше блестяща. Президентът Елцин търсеше само повод да реализира тази рискована схема за приватизация на предприятия, които парламентът забрани да се приватизират. И намери повод. През 1995 година комунистите триумфално спечелиха парламентарните избори, а либералите с позорно загубиха.
Михаил Ходорковски пише в статията си „Левият завой“ („Ведомости“, 01.08.2005 г.):