Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Точно такъв Център за НТТМ създаде тогава Ходорковски и решително скъса с научната и комсомолската работа.
Прието е да се смята, че богатите хора в днешна Русия са или бивши комсомолци, или бивши спекуланти, или бивши бандити. Изглежда, че е така. Изглежда, че умиращият съветски елит е разсъждавал по следния начин: щом не може без частно предприемачество и без милионери, нека те поне да бъдат свои, идеологически подковани и проверени предприемачи и милионери.
Не мога да съдя дали Центърът за НТТМ на Ходорковски, създаден да продава технически идеи, наистина е продавал технически идеи за индустрията. Струва ми се, че наистина нещо е продавал. Но от най-добрите идеи се е възползвал самият той.
Ина Ходорковска казва:
— Глупаво е да обвиняват Миша в кражби. Той не е такъв. Кражбата е нещо скучно за него. Той измисля някаква идея, дава й ход и я забравя, после измисля друга. В главата му непрестанно нещо щрака.
Ето само няколко идеи, родени в НТТМ на Ходорковски. Първата се нарича „Закуска за из път“. Тази идея май не е осъществена, но ще я споменем заради безспорното й изящество. Ако купиш хлебче за три копейки, парче салам за три копейки, топено сирене за пет копейки, домат за две копейки и за една копейка хартиено пликче, ще изхарчиш четиринайсет копейки. А ако сложиш хлебчето, салама, топеното сирене и домата в хартиеното пликче, можеш да ги продадеш на гарата за петдесет. Печалбата е тройна.
Втората му идея се нарича „Варьонка“. Тогава на мода бяха „варените“ дънки. В магазина за работно облекло можеше да се купят ужасно ушити от долнокачествен плат съветски работни панталони, да се преплакнат във ваната с камъчета и специален разтвор (нали са химици!) и да се продадат три пъти по-скъпо.
Третата идея се нарича „Полска водка и арменски коняк“. По това време водката в Съветския съюз можеше да се купи с купони или три пъти по-скъпо на черния пазар. Нашите герои доставяха в Москва полска водка и арменски коняк.
Четвъртата идея се нарича „Компютри“ и тъкмо тя донася на Михаил Ходорковски такива пари, каквито никой в Съветския съюз по онова време не е и сънувал. Първо, Госплан погрешно реши, че за народното стопанство са нужни големи и мощни електронни изчислителни машини. Стана ясно обаче, че са нужни малки и персонални. Второ, спецслужбите в желанието си да предотвратят самиздата, като водят на отчет всяка пишеща машина, сметнаха персоналния компютър за твърде опасно волнодумство, защото на компютъра може да се разпространява дисидентска литература, в резултат на което в страната нямаше компютри. Да се внасят големи партиди беше забранено. Можеше да се внесе само един компютър за лично ползване. Щом е така, трябва да се създаде широка мрежа от хора, които пътуват в чужбина, или специално да се пътува зад граница и всеки да носи по един компютър. Печалбата е 3000%. А когато режимът се смекчи и беше разрешен вносът на компютри с тирове, Ходорковски вече имаше западни партньори, изграден пласмент в Съюза, свои програмисти и русификация на клавиатурата, програми на руски език, с което изпревари конкурентите си.
Петата идея се нарича „Банка“. Ходорковски започна да създава частна банка още преди да бъде приет законът, разрешаващ частните банки. И по времето, когато законът се приема, банката фактически вече съществува. А преди закона, общо взето, банките в Съветския съюз бяха две: едната за вътрешни операции, другата — за чужбина. Но нито една от тези банки не кредитираше частните предприемачи, които изникнаха като гъби след дъжд. И дори на уважаваните големи и държавни предприятия банките даваха пари по различни пера, съгласно държавното планиране. Да речем, един совхоз с огромна реколта трябва да наеме сезонни работници, но не може да им плати, като изтегли пари от собствената си сметка, тъй като те са предназначени за закупуването на торове. Совхозът би могъл да плати на работниците, да продаде реколтата, да купи торове и да е на печалба, но това му беше забранено — плановата икономика не можеше да предвижда, че земята изведнъж ще роди тройно повече от обикновеното, и затова сезонни работници не бяха планирани.
Един Господ знае какви данъци са плащани тогава за цялата тази дейност. В Съветския съюз нямаше данъчни закони за всяка нова идея. Законите си противоречаха. Законите се променяха. За покупко-продажба на валута например в Съветския съюз се предвиждаха години затвор и дори разстрел. А по време на перестройката за обмяна на валута, макар и незаконна, не арестуваха. И едва когато на всеки ъгъл се появиха обменни бюра, се появи и закон, разрешаващ тази дейност.