Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Аз се отдалечих.
Два дни по-късно получих писмо от Джипвс.
„Времето“, завършваше то, „продължава да е благоприятно. Къпя се в морето и се надявам и вие да си почивате добре.“
Изсмях се кухо, невесело и слязох долу при Хонория. Имахме среща във всекидневната. Щеше да ми чете Кант.
7
КЛОД И ЮСТИС
Ударът се стовари в един часа и четирийсет и пет минути лятно време. Икономът на леля Агата тъкмо ми подаваше блюдото с пържените картофи, а аз така се шашнах, че изтървах пет-шест на покривката. Бях разлюлян из основи.
Не бива да се забравя, че и без това мъжеството ми бе подкопано. Вече две седмици бях сгоден за Хонория Глосъп и ден не беше минал, без тя да ме оформя, по думите на леля Агата, не щадейки сили и време. Четох сериозна литература, докато останах без очи, избродих километри картинни галерии, бях подложен всяка вечер на концерти класическа музика, та чак намразих ушите си. Така че никак не бях във форма за каквито и да било удари, най-малко под кръста. Хонория ме бе завлякла на обяд при леля Агата и докато аз си рецитирах наум Шекспир (който също не ми беше спестен през тези две седмици), и по-конкретно „О сладка смърт, къде е твойто добро старо жило?“ или нещо такова, когато тя ми хързулна бомбата.
— Бърти — рече годеницата ми, сякаш току-що се е сетила за нещо, — как му беше името на онзи твой прислужник?
— А? О, Джийвс.
— Той ти влияе много зле. Като се оженим, ще го уволниш.
Ето в този момент лъжицата се отплесна и изпрати върху покривката шест от най-сочните картофчета, а Спенсър се метна подире им като попарена хрътка.
— Да уволня Джийвс? — ахнах аз.
— Да. Не ми харесва.
— И на мен не ми харесва — каза леля Агата.
— Но това е немислимо! Все пак… такова… Аз и един ден не мога без Джийвс.
— Ще можеш — успокои ме Хонория. — Той дори никак не ми харесва.
— И на мен дори никак не ми харесва.
Това беше Леля Агата, разбира се.
А не, това вече много ми дойде. Винаги съм подозирал, че женитбата е по-страшна от смъртта, но все пак не знаех, че включва и човешки жертвоприношения. Остатъка от обяда прекарах в коматозно състояние.
По план след това трябваше да придружа Хонория на пазар по Риджънт Стрийт, за да й мъкна пакетите, но когато тя се надигна и взе да си прибира чантата, мен и шапката, леля Агата я спря:
— Ти върви, скъпа — рече й тя, — пък аз ще разменя няколко думи с Бърти.
Така че Хонория си тръгна минус един хамалин, а леля придърпа стола си и ме отпочна.
— Бърти, милата Хонория още не знае, но възникна един проблем във връзка с женитбата ти.
— А стига бе! Вярно? — живнах аз.
— Успокой се, нищо сериозно. Само е досадно. Работата е там, че сър Родерик ми създава главоболия със своята придирчивост.
— Смята, че не ставам за работа? Е, щом като така е преценил…
— Стига глупости, Бърти. Не се е стигнало чак дотам. Но естеството на неговата професия за жалост го кара да се… презастрахова.
Аз премигнах.
— Да се презастрахова?
— Да. Вероятно е неизбежно. Специалист с неговата многобройна клиентела неминуемо придобива превратна представа за душевното равновесие на човешкия род.
Постепенно включих накъде бие. Сър Родерик Глосъп, бащата на Хонория, нарича себе си специалист по нервите, защото звучи по-благопристойно от последна инстанция към кукувичето гнездо. С други думи, когато на вуйчо ти, херцог Побърканширски, му дойде в повече напрежението да ходи всяка седмица на лов, сър Родерик е първият, за когото ще се сетиш. Той тутакси довтасва, хвърля едно око на пациента, казва ти какво бреме е днешният живот за нервната система и препоръчва пълен отдих и никакво претоварване. Няма ти-тулован или просто много опаричен род в Англия, който да не е прибягвал до услугите му, затова е обяснимо за човек като него, принуден час по час да седи върху главата на някой пациент, докато му надява усмирителната риза, да гледа през криво стъкло на рода чело-вечески.
— Искаш да кажеш, че ме подозира в умствена увреденост?
Моята проницателност неизвестно защо раздразни леля ми, която иначе все се оплаква, че и с връзки не можела да вкара нещо в главата ми.
— Как можеш да говориш така! Нищо подобно не си мисли. Казах ти вече, че е просто предпазлив. Иска да се увери професионално, че си напълно… в нормата. — Тя млъкна, защото Спенсър се появи с кафето. Щом той излезе, продължи: — До него е стигнал слухът за някаква нелепа история, че уж си бил блъснал сина му Освалд в езерото в Дитъредж Хол. Пълни дивотии, естествено. Дори ти не си способен на подобен кретенизъм.