Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Е, в интерес на истината аз едва-едва го докоснах, нали разбираш, а той право във водата.
— Освалд обаче недвусмислено те обвинява в покушение срещу живота му. Това силно е разтревожило сър Родерик. За жалост взел, че поразпитал тук-таме и научил за горкия ти чичо Хенри.
Тя ме изгледа многозначително, а аз дълбокомислено отпих от кафето, тъй като ставаше дума за надзъртане в семейния долап с добрия стар скелет. Защото покойният чичо Хенри е незаличимото леке върху иначе безупречното Устърово име. Всъщност беше голям сладур и аз много си падах по него, докато бях в училище, защото редовно забравяше, че току-що ми е дал пет лири. Но не могат да му се отрекат и някои екстравагантности в поведението, като например отглеждането на авторски зайци в спалнята. Един пурист може би наистина би го взел за смахнат. Всъщност, ако трябва да съм откровен докрай, той приключи земния си път блажено затънал в зайци в един санаториум за… такива като него.
— Това са врели-некипели, разбира се — заключи леля Агата. — Ако някой от семейството е наследил ексцентричността на горкия Хенри, това са Клод и Юстис, а ти ще се съгласиш с мен, че и двете момчета са рядко будни.
Клод и Юстис са близнаци, които постъпиха в моето училище, когато аз го завършвах. Че бяха будни, не ще и дума. Дори нощем нямаше мира от тях.
— Я виж колко добре се учат сега в Оксфорд. Леля ти Емили получила онзи ден писмо от Клод, в което пише, че двамата се надяват скоро да ги приемат в някакъв много важен клуб. Наричал се „Търсачите“.
— „Търсачите“? — учудих се аз. Напънах се, но не можах да се сетя за подобен клуб в Оксфорд. — Че какво търсят?
— Истина или знания, какво друго може да се търси в Оксфорд? Доколкото разбрах, всеки се домогвал до членство в него. Лорд Рейнзби, синът на граф Дачет, също бил сред кандидатите. Но да не се отплесваме. Значи сър Родерик иска да си поговорите спокойно, насаме. Разчитам на теб, Бърти, да се държиш… е не чак интелигентно, но поне благопристойно. Недей да се кикотиш нервно, постарай се да не го гледаш оцъклено, не се върти на стола и никакво прозяване! Помни, че сър Родерик е президент на Западнолондонския клон на Антикомарджийската лига, затова моля те, умолявам те — нито дума за конни надбягвания! Утре в един и половина ще дойде при теб на обяд. Запомни, че не пие никакъв алкохол и ненавижда тютюнопушенето. Храната му трябва да е семпла и здравословна, тъй като е с увредено храносмилане. И за бога, не му предлагай кафе, защото според него то е в дъното на всички нервни недомогвания.
— Значи кучешка бисквита и чаша вода ще свъртат работа.
— Бърти!
— Добре де, пошегувах се.
— Ето, подобна идиотска шега със сигурност ще събуди най-страшните подозрения на сър Родерик. Озапти самозаблудата, че си находчив и духовит — поне докато си в негово присъствие. Тръгваш ли вече? Помни какво ти казах. Разчитам на теб и ако нещо тръгне накриво, цял живот ще те държа отговорен.
— Всичко ще е наред — обещах аз и закуцуках към родната стряха, смазан под перспективата за утрешния Ден.
Закусих късно на другия ден и веднага излязох да се поразтъпча из парка. Редно беше да проветря вярното старо яйце, което се поолюляваше върху раменете ми. Свежият въздух обикновено разсейва лепкавата мъгла, в която човек тъне преди обяд. Бях стигнал Хайд Парк Корнър, когато някой подло ме тресна между лопатките. Обърнах се и кого да видя — братовчед ми Юстис в компанията на още двама. След като фокусирах зрението установих, че единият е брат му Клод, а другият е русоляв и розоволик техен връстник с овчедушно изражение на лицето.
— Бърти, старче! — радостно ме приветства Юстис.
— Здрасти — поздравих без особен възторг.
— Представи си само — да налетим именно на теб, единствения в този град, който може да ни осигури жизнения стандарт, на който сме свикнали. Между другото, познаваш ли Овчо? Овчо, това е братовчед ни Бърти. Лорд Рейнзби — господин Устър. Тъкмо от вас идваме, Бърти. Много останахме разочаровани от липсата ти, но Джийвс се отнесе с нас крайно гостоприемно. Този човек е страхотен, Бърти, гледай да не го изпуснеш.
— Какво правите в Лондон?
— Ами бръмчим нагоре-надолу. Неофициално мимолетно посещение. Връщаме се с влака в три и десет. А сега във връзка с обяда, който така любезно предложи да ни черпиш, къде ще бъде? В „Риц“? „Савой“? „Карлтън“? Ако си член на „Сайрос“ или „Ембаси“, и те ще свършат работа.
— Не мога да ви дам обяд. Поел съм ангажимент. О, боже! — рекох, като хвърлих едно око на часовника. — Вече закъснявам. — Махнах на едно такси. — Извинете ме.