Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Просто шега — чух гласа си. Предположението не допадна на събеседника ми.
— Не съм лишен от чувство за хумор — нагло излъга той, — но в случая не успях да видя нищо забавно. Това бе действие на умствено дебалансиран индивид. Душевните заболявания се проявяват по най-разнообразни начини. Херцог Рамфърлайн, за когото вече стана дума, страда например от самозаблудата, че е канарче. Тазсутрешният му пристъп, както загрижено сподели с мен лорд Алистър, се дължал на факта, че безотговорен прислужник забравил да му даде сутрешната дажба просо. Има също така многобройни случаи, когато мъже причакват от засада жени и им отрязват кичури от косата. Твърде е допустимо моят тазсутришен нападател да страда от разновидност на тази маниакална лудост. Мога само да се надявам, че ще получи професионална помощ, преди да… Господин Устър, тук някъде действително има котка. Мяукането се чува от съседната стая.
Този път бях принуден да се съглася с него. От съседната стая несъмнено звучеше котешко мяукане. Натиснах звънеца и Джийвс се появи с изражение на почтително преклонение.
— Да, сър?
— Джийвс, има ли котки в апартамента?
— Само трите екземпляра във вашата спалня, сър.
— Какво!
— Котки в спалнята! — прошепна шашардисаният сър Родерик и очите му ме простреляха смъртоносно.
— Какви… три котки в спалнята? — опитах се да изясня аз.
— Черната, сиамската и малкото рижо коте, сър.
— Какво по дяволите…
Аз се юрнах по посока на мяукането. За жалост, в същия миг сър. Родерик също реши да се насочи натам, в резултат на което се треснахме на прага и едновременно залитнахме в коридора. Той се окопити по-бързо от мен и сграбчи един чадър от поставката.
— Отдръпнете се! — размаха го ловко над главата си. — Въоръжен съм! Отстъпете назад!
— Извинете за стълкновението. Просто исках да проверя какво става.
Той като че ли се поуспокои и свали леко чадъра. В този миг зад вратата на спалнята, съдейки по звуковото оформление, настъпи нещо страшно. Явно всички котки на Лондон бяха решили веднъж завинаги да решат спорните териториални проблеми без мирни средства.
— Но това е непоносимо — изкряка сър Родерик. — Не мога да си чуя гласа!
— Предполагам, сър — обади се почтително Джийвс, — че животните са се превъзбудили, след като са открили рибата под леглото на господин Устър.
Старият се олюля.
— Риба! Правилно ли ви чух?
— Моля, сър?
— Казахте ли, че под леглото на господин Устър има риба?
— Да, сър.
Сър Родерих простена вяло и се пресегна към шапката си.
— Нима си тръгвате? — разтревожих се аз.
— Да, господин Устър, тръгвам си! Предпочитам да си прекарвам времето в не дотам ексцентрична компания.
— Ама такова! Ще дойда да ви изпратя. Убеден съм, че ще мога да ви обясня всичко. Джийвс, шапката ми!
Джийвс услужливо ми подаде цилиндъра. Аз го поех и си го надянах на главата.
— Боже господи!
Случи се нещо свръхестествено. Цилиндърът ме всмука. Още докато го слагах, ми се стори проветрив и възпросторничък, но в мига, в който го пуснах, той мазно се хлъзна, обгърна ми любовно ушите и се насади върху ми като квачка върху любимо яйце.
— Но това не е моята шапка! — чух гласа си като в тунел.
— Но това е моята шапка! — чух гласа на сър Родерик в същия тунел, но миг по-късно слухът ми се оправи, тъй като той рязко освободи ушите ми от всеобхватния цилиндър. — Същата, която тази сутрин ми беше задигната от главата.
— Ама…
Наполеон или друг от неговия ранг сигурно биха излезли находчиво от стъписването, но на мен ми дойде множко. Затова просто стоях и кокорех очи, докато старият си изхлузваше кофата на главата. После се обърна към Джийвс:
— Ако обичаш да ме придружиш до ъгъла. Искам да ти задам няколко въпроса.
— Много добре, сър.
— Ама такова, чакайте… — проблеях аз, но вече бях сам. А врявата в спалнята се възобнови по-гласовито и отпреди.
Това вече преля чашата. Така де — котки в спалнята! Не знаех как са се наплодили там, пък и вече не ме интересуваше, но нямаше да им позволя да си продължат пикника на воля. Ритнах вратата и пред очите ми се изви космата фъртуна, която профуча покрай мен и право през отворената външна врата, а от груповото мероприятие насред килима остана само една оръфана огромна риба, която ме изгледа строго и аха да ми поиска писмено обяснение.
Изражението й ме вкисна окончателно. Напуснах на пръсти спалнята и затворих вратата. И заднешком налетях връз някого.
— Ах, извинете — чух зад себе си.
Извъртях се рязко. Беше лорд Незнамсикой — същият, който сутринта се компрометира в очите ми в компанията на Клод и Юстис.