Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Когато на другата сутрин цъфнах в Дитъредж Хол, Хонория я нямаше у дома. Майка й ме уведоми, че гостувала на семейство Брейтуейт в съседно имение и щяла да се прибере на следващия ден и да доведе със себе си дъщерята на въпросните Брейтуейт. И веднага добави, че Освалд бил някъде из градината. Какво нещо е майчината любов. Съдейки по тона й, присъствието му там явно се отразяваше благотворно на цветята, а от мен несъмнено се очакваше при споменаването на името му да хукна през глава, за да му се насладя.
Иначе градината на Дитъредж си я биваше. Няколко тераси, окосена морава с кипарис в единия й край, цветни храсти и малко, но чудно хубаво езеро, над което минаваше каменен мост. Едва се бях проврял през храсталака и ето насреща ми младият Бинго, облегнат на моста и пафкащ цигара. А на каменното стъпало с въдица в ръка клечеше кръглоглав малолетник, за когото умозаключих, че е Освалд-чумата-да-го-тръшне.
Бинго изрази едновременно изненада и задоволство при вида ми и веднага ме представи на невръстния Глосъп. Ако и той е бил изненадан и доволен да ме види, то много дипломатично прикри чувствата си. Погледна ме, леко повдигна вежди и продължи да риболовува. Беше от онези горделиви диванета, които ти внушават само с присъствието си, че си завършил третокачествено училище и дрехите ти не са по мярка.
— Това е Освалд — рече Бинго.
— Колко мило — изгуках аз. — Как си, Освалд?
— Ами… горе-долу — каза хлапето.
— Колко е хубаво тук.
— Ами… горе-долу.
— Върви ли риболовът?
— Ами… горе-долу.
Бинго ме отмъкна встрани, за да пообщуваме насаме.
— Не те ли заболява главата от неспирното дърдорене на младия Освалд? — полюбопитствах аз.
Бинго въздъхна.
— Много ми е трудно.
— Кое ти е трудно?
— Да го обичам.
— Че ти обичаш ли го? — изумих се аз. Не виждах как го постига.
— Опитвам се — каза Бинго. — Заради Нея. Утре Тя се връща, Бърти.
— Чух вече.
— Връща се Тя, моята Любов, моята единствена…
— Добре, добре. Дай пак на темата Освалд. Длъжен ли си по цял ден да стърчиш неотлъчно до него? И как го постигаш изобщо?
— А, той никак не ме главоболи. Когато не се занимаваме, кротува там на моста с въдица в ръка.
— А защо не го бутнеш вътре?
— Да го бутна?
— Че той направо си го проси — изгледах аз с погнуса недораслека. — Тъкмо ще се разсъни и ще погледне с интерес на света.
Бинго поклати глава с нескрит копнеж.
— Предложението ти е изкусително — каза, — но не върши работа. Нали разбираш — Тя никога не ще ми прости. Много е привързана към младия цирей.
— Боже господи! — ревнах аз. — Еврика!
Не знам дали познавате приятния гъдел на откривателстото, който плъпва от настръхналите косми на темето надолу към подметките. За Джийвс подобно изживяване е сиво ежедневие, но аз не съм свикнал да ме спохожда. Сега обаче природата ликуваше и аз се впих стръвно в ръката на младия Бинго. Сигурно е помислил, че го е захапал кон.
— Бинго! Какво би направил Джийвс?
— Че откъде да знам? — учуди се Бинго.
— Искам да кажа какъв съвет би ни дал в твоя случай? Нали искаш да постигнеш успех с Хонория Глосъп и други такива глупости. От мен да знаеш, че той би те наврял в онзи храсталак, сетне би ме накарал да подмамя Хонория да се разходи с мен до моста, би ми наредял в добре преценен момент ловко да ритна Глосъп младши и да го изстрелям във водата, за да можеш ти да се гмурнеш всеотдайно и самопожертвователно да го спасиш от сигурна смърт. Какво ще кажеш?
— Нали не си измислил всичко това съвсем сам? — попита Бинго със спаднал от страхопочитание глас.
— Да. Сам самичък. Джийвс не е единственият мозък.
— Но това е жестоко хрумване!
— Просто едно скромно предложение.
— Единствено се страхувам да не изпаднеш в идиотско положение. Ами ако Чумата-да-го-тръшне се обърне и каже, че ти си го бутнал във водата? Това ще те направи крайно непопулярен сред Нея.
— Ще рискувам.
Приятелят ми се трогна до сълзи.
— Колко си благороден, Бърти.
— Хайде и ти.
Изведнъж той се вкопчи в ръката ми и заклокочи като отходна тръба. Оказа се, че се смеел.
— Сега пък какво има?
— Просто си представих — продължи да се киска Бинго — как Освалд ще се измокри до кости. О, щастлив Ден!
6
НАГРАДА ЗА ГЕРОЯ
Още от едно време ми прави впечатление, че нищо на този свят не е доизкусурено. В случая трънчето върху иначе благоуханната роза бе, естествено, липсата на Джийвс, който да ме наблюдава как действам. Иначе всичко беше пръстите да си оближеш. Красотата на целия замисъл беше там, че просто нямаше къде да сбъркам. По принцип знаете какво се получава, ако се опитате да замъкнете Обект А в Точка В точно когато Обект С се намира в Точка В. Призракът на провала неизменно души наоколо. Ще онагледя примера с генерал, който планира голяма военна операция. Нарежда, значи, на първия полк да атакува хълма с вятърната мелница по същото време, когато вторият полк превзема моста долу в низината. Операцията се проваля и когато вечерта й правят разбор, полковникът от първия полк вика: „Един момент! Каква вятърна мелница? Нали ставаше дума за стадо овце?“. В нашия случай обаче подобно недоразумение беше изключено по простичката причина, че Освалд и Бинго поначало щяха да си бъдат на моста и едничката ми грижа беше да придумам Хонория да се разходи с мен в Желаната посока. А аз дори това постигнах от раз, като й казах, че трябва да говоря с нея по важен въпрос.