Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Такова — продължи той извинително. — Не бих желал да ви безпокоя и прочее, но това не бяха ли моите котки? Мярнах ги само за миг, но ми заприличаха на моите котки.
— Бяха в спалнята.
— Значи са моите — тъжно умозаключи той. — Тюх да му се не види.
— Вие ли сложихте котки в спалнята ми?
— Вашият човек, как му беше името, ги сложи. Много вежливо ми каза, че мога да ги оставя там, докато стане време за влака. И аз дойдох да си ги прибера. А ето, че вече ги няма. Е, какво да се прави — философски обобщи той. — В такъв случай ще взема шапката и рибата.
Започнах да изпитвам неприязън към лорда.
— И проклетата риба ли е ваше дело?
— А не — дистанцира се той от сьомгата. — Рибата е на Юстис. А шапката е на Клод.
Приседнах за всеки случай. И без това не ме държаха краката, а стане ли дума за ексцентричните братовчеди, знам, че колкото съм по-седнал, толкова по-безболезнено ще понеса неминуемия удар.
— Защо не ми обясните всичко? — рискувах аз. Онзи ме изгледа с кротко недоумение, после се изчерви обилно. Много му отиваше.
— Ама вие не знаете ли? Ох, в такъв случай нищо чудно, че… Те бяха за „Търсачите“.
— Какви търсачи?
— Това е един клуб, нали се сещате? В Оксфорд. Ние тримата с братовчедите ви много искаме да ни приемат в него. Ама приемат само ако задигнеш нещо. Някакъв сувенир и прочее. Например полицейски шлем или чукало от врата. На годишната вечеря цялата зала се украсява с краденото и се произнасят речи. Голяма веселба пада. Та ние решихме да вложим особено старание и да го направим със замах, затова дойдохме чак в Лондон. И ни провървя още с пристигането! Такъв невероятен късмет! Клод забърса един доста приличен цилиндър от минаваща кола, Юстис мушна в пазвата си една охранена сьомга от „Харъдс“, а аз задигнах три котки — и всичко това още през първия час от пребиваването ни тук! Пърхахме от щастие, както се досещате, но възникна проблемът къде да ги паркираме, докато стане време за влака. Човек бие на очи, като се разхожда из Лондон с котки и риба в ръка. И тогава Юстис се сети за вас и ние взехме такси дотук. Бяхте излезли, но прислужникът ви каза, че няма проблеми. Като ви срещнахме, вие така бързахте, че не успяхме да ви обясним. Е, в такъв случай ще взема шапката, ако не възразявате.
— Няма я.
— Няма я?
— Случайно обядвах с човека, от когото сте я свили. Той се оказа много привързан към нея.
— Горкият Клод ужасно ще се разстрои. А как стои въпросът с охранената сьомга?
— Желаете ли да огледате тленните останки?
Той беше съсипан след огледа на трупа.
— Комисията едва ли ще я приеме — подсмъркна жално. — Не е останало много.
— Котките я харесаха.
Лордът въздъхна съкрушено.
— Ни котки, ни риба, ни шапка. Целият къртовски труд за нищо. На всичкото отгоре… Много ми е неприятно, но не бихте ли ми заели десет лири?
— Десет лири? Защо?
— Ами иска ми се да отскоча до участъка и да платя гаранцията за Клод и Юстис. Арестувани са.
— Божичко!
— Да. Отидохме да отпразнуваме успешно проведената операция и те, горкичките, се пооляха и на излизане от ресторанта решиха да откраднат и един камион. Аз бях против, защото как ще го натоварим във влака за Окфорд, но те не приеха доводите ми. Шофьорът обаче излече много опак, та Клод и Юстис сега гният в участъка на Вайн Стрийт. Затова, ако ми заемете десетачка… Благодаря ви, много сте щедър. Все пак не е редно да ги зарежа там, не смятате ли? В нашия колеж всички много си падат по тях. Страшно са популярни.
— Има си хас — казах аз.
Когато Джийвс се върна след половин час, аз го чаках на черджето в антрето. Търпение нямах да поговоря със змията, която толкова време бях топлил в пазвата си.
— Е? — казах.
— Сър Родерик ми зададе множество въпроси, сър, отнасящи се до вашите навици и начин на живот, на които аз отговорих с предпазлива изчерпателност.
— Не те питам за това, а защо веднага не му обясни каква е работата? Две думи от теб щяха да реабилитират честното ми име.
— Да, сър.
— Сега ще вземе да си помисли, че не съм с всичкия си.
— Не бих се изненадал, сър, след разговора, който водих с него.
Отворих уста, но телефонът ме изпревари. Джийвс побърза да вдигне.
— Не, госпожо, господин Устър не си е у дома. Не, госпожо, не знам кога ще се прибере. Не, госпожо, нищо не каза, преди да излезе. Да, госпожо, ще му предам. — Той върна слушалката на мястото й. — Госпожа Грегсън, сър.
Леля Агата! Знаех си аз. Сянката й тегнеше над мен от мига, в който обядът тръгна на зле.
— Ама тя знае ли? Вече?
— Доколкото разбрах, сър Родерик е разговарял с нея по телефона и…