Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Какво се е случило? — рязко попита тя.
— Преди три часа започнаха да пристигат ракени с донесения от подгенерал Туран — с небрежен тон подхвана Галган. За да подчертае, че не докладва. Оглеждаше масата и говореше, без изобщо да поглежда към нея. — Не са пълни, всяко ново допълва списъците и допускам, че скоро това няма да се промени, но това, което разбрах дотук, е следното: от вчера заранта са завзети и изгорени няколко главни снабдителни лагера наред с над двайсет по-малки лагера. Нападнати са двайсет обоза, фургоните са подпалени. Седемнайсет малки външни поста са пометени и единайсет патрула не са се върнали от обход, имало е и още петнайсет по-малки схватки. И няколко нападения над наши заселници. Само няколко жертви, повечето хора, които са се опитали да опазят имуществото си, но са опожарени много фургони и складове, както и няколко наполовина построени къщи, и едно и също послание е получено навсякъде: „Напуснете Тарабон“. Всичко това е извършено от банди между двеста и около петстотин души. Според изчисленията става дума за най-малко десет хиляди, а може би два пъти повече, почти всички — тарабонци. А, да — небрежно завърши той, — и повечето от тях са с броня, боядисана на ивици.
Искаше й се да скръцне със зъби. Галган командваше войските на Завръщането, но тя командваше Коренне, Предтечите, и следователно имаше по-висок ранг въпреки гребена му и лакираните в червено нокти. Подозираше, че единствената причина да не заяви, че Предтечите се вливат в Завръщането по силата на самото му идване, бе, че да я измести означаваше да поеме отговорността за безопасността на Тюон. И въпросното извинение, ако се наложеше. „Неприязън“ беше твърде мека дума. Тя мразеше Галган.
— Бунт? — рече тя, горда с хладния си тон. Вътрешно беше започнала да кипи.
Бялата опашка на Галган бавно се полюшна, щом той поклати глава.
— Не. Всички донесения сочат, че нашите тарабонци са се сражавали добре и сме имали няколко успеха, взели сме няколко пленници. Нито един от тях не може да се намери в списъците на верните тарабонци. Неколцина са идентифицирани като Заклети в Дракона, за които се смята, че са струпани в Арад Доман. И в много случаи се споменава името Родел Итуралд като мозъка и водача на всичко това.
Доманец. Смятан е за един от най-добрите военачалници от тази страна на океана, и ако наистина той е планирал и провел всичко това… — ръката му се разпери над картата — склонен съм да го повярвам. — Каза го, все едно че му се възхищава, глупакът му с глупак! — Не е бунт. Широкомащабен набег е. Но няма да се измъкне с толкова хора, колкото е довел.
Заклети в Дракона. Думата беше като юмрук, стиснал Сурот за гърлото.
— Има ли сред тях Аша’ман?
— Ония типове, дето могат да преливат? — Галган се смръщи и направи знака „зло да бяга“, явно несъзнателно. — Не се споменава за тях — кисело каза той. — А мисля, че щеше да се спомене.
Нажеженият до червено гняв трябваше да изригне към Галган, но ако се разкрещеше на друг от Висшата кръв, щеше да си сведе очите. Още по-лошо, това нямаше дай спечели нищо. Все пак трябваше да го насочи нанякъде. Горда беше от това, което бе постигнала в Тарабон, а сега страната, изглежда, отново затъваше в хаоса, в който я бе заварила при идването си. И един човек бе виновен за това.
— Този Итуралд. — Гласът й бе леден. — Искам главата му.
— Не се бой — измърмори Галган и се приведе да огледа няколко от флагчетата. — Много скоро Туран ще го подгони назад към Арад Доман и той ще побегне с подвита опашка. Ако имаме късмет, ще се окаже в някоя от бандите, които ще пометем.
— Късмет? — сопна се тя. — Не вярвам в късмета! — Гневът й този път бе неприкрит и не мислеше да се опитва да го потиска отново. Очите й обходиха картата, сякаш така можеше да намери Итуралд. — Ако Туран е подгонил сто банди, както намекваш, ще му трябват повече патрули, за да ги унищожи, а искам да ги унищожи до крак. До последния. Особено Итуралд. Генерал Юлан, искам четири пети от всички ракени… не, девет десети в Алтара и Амадиция да се преместят в Тарабон. Ако Туран не може да ги излови с всичко това, ще видя Дали неговата глава няма да ме задоволи.
Юлан, мургав и дребен, със син халат, извезан с орли с черни гребени, явно се беше облякъл твърде набързо, за да намаже клея, който обикновено държеше перуката му на място, защото не спираше да я опипва, за да се увери, че си е където трябва. Беше капитан на Въздуха за Предтечите, но командирът на Въздуха на Завръщането бе само знаменосец-генерал, след като по-старшият бе умрял по пътя. Юлан нямаше да си има проблеми с него.