(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
Веднага говориха на ония гадатели, бабата на деня, бабата на зората,16 че тъй бяха наричани от Твореца и Образувателя, и чиито имена бяха Шпиякок и Шмукане.
И рекоха Хуракан, Тепеу и Гукумац, когато говориха на прорицателя и на образувателя, които са гадатели:
— Трябва да се съберем и да намерим средства, та човекът, когото ще образуваме, човекът, когото ще създадем, да ни издържа и да ни храни, да ни призовава и да си спомня за нас.
— Посъветвайте се прочее, бабо, дядо, наша бабо, наш дядо, Шпиякок, Шмукане, направете да се развидели, да съмне, да бъдем призовавани, да бъдем боготворени, да бъдем помнени от сътворения човек, от образувания човек, от смъртния човек, направете тъй да стане.
— Представете вашето естество, Хунахпу-Ууч, Хунахпу-Утю, дваж майка, дваж баща,17 Ним-Ак, Нима-Циис, господарят на смарагда, златарят, ваятелят, резбарят, господарят на красивите блюда, господарят на зелената чаша, майсторът на смолата, майсторът Толтекат,18 бабата на слънцето, бабата на зората, че тъй ще бъдете наричани от нашите творения и нашите създания.
— Хвърлете жребий с вашите зърна от царевица и ците.19 Тъй да стане и ще се узнае, и ще се разбере дали ще издяламе, или изваем неговата уста и неговите очи в дърво.
Тъй бе речено на гадателите. После дойде гадаенето, хвърлянето на жребий с царевица и ците.
— Късмет! Създание! — рекоха им тогава една старица и един старец. И старецът беше тоя с късметите от ците, тъй нареченият Шпиякок.20 А старицата беше гадателката, образувателката, която се наричаше Чиракан-Шмукане.
И започвайки гадаенето, тъй рекоха:
— Съберете се, съвокуплете се! Говорете, та да ви чуваме, казвайте, заявете дали подхожда дървото да се събере и да се извая от Твореца и Образувателя? Дали той (дървеният човек) е този, който ще ни издържа и храни, когато се развидели, когато съмне! Ти, царевице, ти, ците, ти, участ, ти, създание: съберете се, съешете се — рекоха на зърната царевица, на зърната ците, на участта, на създанието. — Ела да жертвопринасяш тук, Сърце на небето, не наказвай Тепеу и Гукумац!
Тогава проговориха и казаха истината:
— Добри ще излязат вашите направени от дърво кукли, ще говорят и ще разговарят върху лицето на земята.
— Тъй да бъде! — отговориха, когато проговориха.
И мигом бяха направени издяланите от дърво кукли. Приличаха на хора, говореха като хора и населиха повърхността на земята.
Просъществуваха и се размножиха; добиха дъщери, добиха синове дървените кукли; ала нямаха нито душа, нито разум, не си спомняха за своя Творец, за своя Образувател, ходеха без посока и пълзяха.
Вече не си спомняха за Сърцето на небето и затова изпаднаха в немилост. Това бе само опит, усилие да се направят хора. Говореха изпърво, но лицата им бяха изпити; ходилата им и ръцете им не бяха устойчиви; нямаха ни кръв, ни същина,21 нито влага, ни мазнина; бузите им бяха сухи, сухи бяха краката им и ръцете им, а плътта им — жълта.
Поради тая причина вече не мислеха за Твореца и за Образувателя, за ония, които ги извеждаха в битие и се грижеха за тях.
Тези бяха първите хора, които съществуваха много на брой върху лицето на земята.
ГЛАВА III
Веднага дървените кукли бяха унищожени, разрушени и раздробени и получиха смърт.
Наводнение бе предизвикано от Сърцето на небето; стана голямо наводнение, което падна върху главите на дървените кукли.
От ците бе направена плътта на мъжа, но когато жената бе издялана от Твореца и Образувателя, от папур22 бе направена плътта на жената. Творецът и Образувателят поискаха тия градива да влязат в техния състав.
Ала не мислеха, не говореха със своя Творец и Образувател, които ги бяха направили, които ги бяха сътворили. И по тази причина бяха умъртвени, бяха удавени. Обилна смола дойде от небето. Тъй нареченият Шекоткоуач23 дойде и им извади очите; Камалоц24 дойде да им отреже главите; и дойде Коцбалам25 и погълна плътта им. Тукумбалам26 също дойде и им строши и смаза костите и жилите, смля и разрони костите им.
И това бе, за да ги накажат, понеже не бяха мислили за своята майка, за своя баща, Сърцето на небето, наречен Хуракан. И по тази причина помръкна ликът на земята и започна черен дъжд, дъжд денем, дъжд нощем.
Дойдоха тогава малките животни, големите животни, а дърветата и камъните ги удряха по лицата. И всички почнаха да говорят: техните делви, техните подници,27 техните гърнета, техните кучета, техните мелнични камъни28 — всички се надигнаха и ги заудряха по лицата.
16
Р’атит ких (r’atit quih), р’атит сак (r’atit zac). Тук думата „атит“ трябва да се разбира в събирателен смисъл, обхващащ двамата деди Шпиякок и Шмукане, които в текста после са наречени с имената си. Същият израз се чете по-нататък.
17
Авторът нарича дваж майка Хунахпу-Ууч и дваж баща Хунахпу-Утю, определяйки по този начин пола на всекиго от членовете на творческата двойка.
18
На това място в текста, изглежда, се изброяват обичайните занаяти на тогавашния човек. Авторът призовава ахкуал (ahqual), който очевидно обработвал изумрудите или зелените камъни; ахяманик (ahyamanic), сиреч златаря или сребраря; ахчут (ahchut), ваятеля или скулптора; ахцалам (ahtzalam), дърворезбаря или столаря; ахрашалак (ahraxalac), сиреч който произвеждал зелените или красивите блюда; ахрашасел (ahraxazel), който изработвал чашите, зелени и красиви, понеже думата раша (raxa) има и двете значения; ахгол (ahgol), който обработвал смолата или копала,#21 и накрая — ахтолтекат (ahtoltecat), който несъмнено бил сребрарят, толтекът. Толтеките#22 наистина били големи майстори в сребрарското изкуство, на което, според преданието, били научени от самия Кецалкоатъл.
#21 Копал (copal, испански, от науатълски copalli) — смола, добивана от различни видове едноименно дърво, Cuphorbia heterophylia; най-ценното и главното от маянските благовония. Извлича се посредством нарези по стъблото и клоните. Така обаче назовавали и други смоли. На маянски е известен с имената пом (pom) и пасим (pasim). С него търгували, плащали данък, употребявали го за лечение. Обикновено жреците му придавали различни форми: на човек, животни, идоли, сърца, топчета. Жълтите стъкловидни късчета и досега се използуват в Гватемала и в Мексико като благовоние, горено върху жарава.
#22 Толтеки — народ от науатълското семейство, установил се през VIII век по земите на Централното Мексиканско плато със столица Тула Шикоктитлан. През X-XII век толтекската култура достига своя разцвет и упражнява силно влияние върху много народи, сред тях — астеките и маянците, у които толтек означавало човек на изкуството.
19
Ците (tzite) — цитово дърво, Erythrina corallodendron. На мексикански език е цомпанкуауитъл (tzompanquahuitl). В селата се използува за направа на огради. Плодът му е шушулка, съдържаща червени зърна, прилични на бобовите, с които индианците открай време си служат, заедно с царевичните зърна, при своите гадания и вълшебства.
20
Ах ците (ah tzite) — който отгатва съдбата по цитовите зърна; Басета тълкува думата като „вълшебник“ и такъв е в случая Шпиякок.
21
Тук Ресинос употребява думата „субстанция“, означаваща и „вещество, същност“; у Бургес и Шек тя е преведена с „плазма“.
22
Обикновено в Гватемала кичеанското име сибаке (zibaque) се употребява за обозначаване на това растение от семейство тифови, много използувано за приготвяне на рогозки, наричани в страната тръстикови рогозки.
23
Шекоткоуач (Xecotcovach) — ше (xe) — изпражнения; кот (cot) — граблива птица. Лешояд.
24
Камалоц (Camalotz) — кам (cam) — смърт; лоц (lotz) — бодли. Който убива с бодли.
25
Коцбалам (Cotzbalam) — коц (cotz) — нагърчвам, набръчквам; балам (balam) — ягуар. Ягуарът, който обезобразява.
26
Тукумбалам (Tucumbalam) — тукум (tucum) — набръчквам, разрушавам. Ягуарът, който разрушава с удари на лапите.
27
Ресинос употребява думата „комал“ и понеже тя не е разпространена извън Мексико и Средна Америка, обяснява я по следния начин: Комал (comalli) на мексикански език, шот (xot) на кичеански — голямо блюдо, подобно на глинен кръг, което се използува за печене на царевични питки. По размер, форма и предназначение отговаря на нашата подница.
28
В оригинала: ки каа (qui caa) — мелничен камък, метате в Мексико. Маянците не познавали мелници и воденици; мелничният камък, за който става дума, наподобява по-скоро нашия хромел: царевичните зърна се стривали с каменна точилка върху плосък камък, приличащ на масичка.