(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
— Голямо зло ни правехте; ядяхте ни, а ние сега ще ви хапем — рекоха им техните кучета и техните домашни птици.29
А мелничните камъни:
— Измъчвахте ни; всеки ден, всеки ден, нощем, на разсъмване, през цялото време нашите лица правеха холи-холи, хуки-хуки30 поради вас. Ето какъв данък ви плащахме. Но сега, когато вече не сте хора, ще опитате нашата сила. Ще смелим и ще превърнем на прах вашата плът — рекоха им мелничните камъни.
И ето че техните кучета проговориха и им рекоха:
— Защо не ни давахте нашата храна? Щом погледнехме, и вие ни отблъсквахте и ни гонехте навън. Винаги държахте тояга да ни удряте, докато ядяхте. Тъй се отнасяхте с нас. Ние не можехме да говорим. Навярно нямаше да ви умъртвим сега; но защо не разсъждавахте, защо не мислехте за себе си? Сега ще ви унищожим, сега вие ще опитате колко зъби има в устата ни; ще ви изядем — рекоха кучетата, а после им разкъсаха лицата.
А на свой ред техните подници, техните гърнета казаха така:
— Болка и страдание ни причинявахте. Нашите уста и нашите лица бяха очернени, осаждени, винаги ни слагахте на огъня и ни горяхте, сякаш не изпитвахме болка. Сега вие ще опитате, ще ви изгорим — рекоха техните гърнета и им строшиха лицата.
Струпаните камъни на огнището се нахвърлиха право от огъня по техните глави и им причиниха болка.31
Отчаяни тичаха насам-натам; искаха да се покачат на къщите, а къщите падаха и ги хвърляха на земята; искаха да се качат на дърветата, а дърветата ги запращаха надалече; искаха да влязат в пещерите, а пещерите се затваряха пред тях.
Тъй погинаха хората, които бяха сътворени и образувани, хората, направени, за да бъдат разрушени и унищожени, на всички им бяха строшени устата и лицата.
И казват, че потомството им са маймуните, които живеят сега в горите; те са техен образец, защото само от дърво бе направил плътта им Творецът и Образувателят.32
И по тая причина маймуната прилича на човека, тя е образец на едно поколение хора сътворени, хора образувани, които бяха само кукли и бяха направени само от дърво.
ГЛАВА IV
Много малко виделина имаше тогава върху лицето на земята. Още нямаше слънце. Обаче имаше едно самовъзгордяно същество, което се наричаше Уукуб-Какиш.33
Съществуваха вече небето и земята, но лицата на слънцето и на месеца бяха покрити.
И (Уукуб-Какиш) казваше:
— Наистина, те са ясен образец на ония хора, които се удавиха,34 и тяхната природа е като на свръхестествени същества. Аз ще бъда сега велик над всички сътворени и образувани същества. Аз съм слънцето, аз съм виделината, месецът! — възкликна. — Велик е моят блясък. Благодарение на мен ще вървят и ще побеждават хората. Защото моите очи са от сребро, сияйни като скъпоценни камъни, като изумруди; моите зъби блестят като безценни камъни, подобни на лицето небесно. Моят нос блести отдалече като месеца, моят престол е от сребро и лицето на земята се осветява, щом изляза пред своя престол. И тъй, аз съм слънцето, аз съм месецът за човешкия род. Тъй ще бъде, защото моят поглед стига много надалече.
Така говореше Уукуб-Какиш. Но в действителност Уукуб-Какиш не беше слънцето; само се хвалеше с перата и богатствата си, а погледът му стигаше само до кръгозора и не се простираше върху целия свят.
Още не се виждаше ликът нито на слънцето, нито на месеца, нито на звездите и още не бе съмнало. По тази причина Уукуб-Какиш се пустословеше, като да беше слънцето и месецът, защото още нито се бе изявила, нито се показваше виделината на слънцето и на месеца. Единственият му стремеж беше да се възвеличи и да властвува. И тъкмо тогава стана потопът заради дървените кукли.
Сега ще разкажем как умря Уукуб-Какиш и бе победен, и как бе направен човекът от Твореца и Образувателя.
ГЛАВА V
Това е началото на поражението и на разрухата на Уукуб-Какишовата слава от двете момчета, първото от които се казваше Хунахпу, а второто Шбаланке.35 Те бяха богове наистина. Нали виждаха злото, което вършеше надменникът и искаше да го върши пред взора на Сърцето на небето, казаха си двете момчета:
— Не е добре това да бъде така, когато човекът още не живее тук на земята. Прочее ще опитаме да стреляме по него с духателна тръба,36 когато яде; ще стреляме и ще му причиним болест и тогава ще се свърши с неговите богатства, с неговите зелени камъни, с неговите драгоценни метали, с неговите изумруди, с неговите скъпоценности, с които се гордее. И така ще правят всички хора, защото не бива да се възгордяват от властта или богатството.
29
Кучетата, чието месо дървените хора ядели, не били съществуващите днес в Америка, а разновидност, която испанските летописци наричат неми кучета,#23 защото не лаели. Домашните им животни били пуякът, фазанът и дивата кокошка.
#23 Тоя вид предиспански кучета съществуват и днес, отглеждат ги богати любители на редки породи. Естествено, месото им вече не се яде. Необичайното у тези животни не е приписваната им немота (лаят, макар и твърде рядко), а обезкосмеността им, поради която нямат бълхи и понякога маянците спели с тях, за да се топлят. Днес са известни три вида от тези животни, а поради сведения от някои митове се предполага, че преди идването на европейците е имало и окосмени кучета.
30
Тия думи просто подражават на звука, издаван от камъка, когато върху него се мели царевица.
31
Представата за древен потоп и вярването за друг, подобен на описвания в това място на „Попол Вух“, който щял да бъде краят на света, все още съществувала сред гватемалските индианци в годините, последвали испанското завоюване, както се чете в „Кратка възхвална история“ (глава CCXXXV) от Лас Касас.
32
Според „Куаухтитлански летописи“ (Anales de Cuauhtitlan) в четвъртата възраст на земята „издавили се много люде, и изхвърлили в планините други и станали маймуни“. (Превод на испански Галисия Чималпопока.)
33
Уукуб-Какиш (Vucub-Caquix) — сиреч Седемте гуакамаи.#24 Целият този епизод е напълно приказен и без връзка с някакъв исторически факт. Кичеанците често използували числото седем (уукуб) в собствени имена, както ще се види в хода на тая книга.
#24 Гуакамайо или гуакамая — папагал от вида Ara macao, голям колкото кокошка, с червена, синя, зелена и жълта окраска.
34
Това, изглежда, е намек за наводнението, унищожило дървените хора. По-нататък разказвачът отбелязва, че Уукуб-Какиш е съществувал по време на наводнението. Общата представа у индианците била, че не всички първобитни човеци загинали в потопа.
35
Шбаланке (Ixbalanque) — шбалам (xbalam) — ягуарче; кех (queh) — елен. Малък ягуар, ловец на елени.
36
Духателна тръба — оръжие, познато на български също с името сербатана; първобитните народи го използуват за лов до ден днешен. Представлява тръба, дълга от 1,5 метра до 4 метра, през която се издухва стрела, прелитаща до 45 метра. Върхът на стрелата понякога е намазан с отрова. Може да се изстрелват и малки топчета от изпечена глина. Маянците си служели именно с такива топчета (или с корави семена), носени в мрежа, по време на лов на птици, които убивали заради месото и перата. Хунахпу и Шбаланке събаряли птичетата само като духвали през тръбите, което показва, че са били свръхестествени създания.