Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Ямада беше обсебен от желанието да научи португалски — с касети, учители, телевизия, музика, филми, даже върволица от професионалистки, защото, знаеше той, няма по-естествен и продуктивен начин за усвояване на език от това да споделяш възглавницата. През няколко седмици той напускаше града и пътешестваше, лично се запознаваше с втората си родина: безкрайното cerrado, централните равнини, с шепа гранични градчета и изчезващи индиански племена, и със странния, предварително проектиран град Бразилия, изникващ от нищото, като че ли извънземни са подражавали на земна метрополия; праисторическата необятност на Амазония, където мащабите на всичко — дърветата, водните лилии и разбира се, самата река — първо смачква и после окончателно унищожава чувството на пътешественика за собствената му човешка значимост; бароковото изкуство и архитектура на Минас Гераяс, останали като смутено извинение от миньорите, които преди векове бяха насилвали тая земя, за да изтръгнат нейните диаманти и злато.
Ямада избягваше Байа и особено нейната столица Салвадор. Рейн познаваше една жена там — красива, наполовина бразилка, наполовина японка, на име Наоми, с която бяха имали връзка в Токио и на която бе дал обещание, преди да се наложи тя да избяга в Бразилия. Искаше му се да отиде при нея, ала в същото време се колебаеше, неуверен дали се опитва да предотврати неизбежното, или просто се надява да се наслади на предвкусването му. От време на време го измъчваха такива мисли, ала новата му среда, екзотична след толкова много години в познатата Япония, пътешествията му и постоянното изучаване на езика достатъчно го ангажираха.
И наистина напредваше бързо с португалския, както можеше да се очаква от човек, който вече знае английски и японски като родни. След шест месеца прецени, че е готов да се пресели в Рио и по-конкретно в бара на Тижука, известен просто като Бара, квартал на средната и горната средна класа, обхващащ деветнайсетина километра по южния бряг на града. Избра си подходящ апартамент на ъгъла на Авенида Белизариу Лейте де Антради Нету и Авенида Женерал Гедес де Фонтора. Блокът беше хубав, с входове на двете улици, към които гледаше, и нищо друго, освен жилищни сгради наоколо, което осигуряваше, както бе склонен да разсъждава по такива въпроси Ямада, множество възможности за незабелязано излизане. Нямаше и подходящи места, където някой да устрои наблюдение или засада.
В Бара Ямада най-после започна да се чувства наистина удобно. Отчасти, защото вече достатъчно бях живял като Ямада, отчасти, защото спирката в Сао Паоло беше само на една крачка от Япония и следователно от враговете, които се опитваха да ме открият там. Отчасти, защото човек просто не можеше дълго да се чувства зле в Рио с неговите ритми, с неговия живот, обусловен от културата на плажовете му.
В новата обстановка аз се превърнах в японски нисей, един от десетките хиляди етнически японци второ поколение в Бразилия, които бяха решили да се преселят в Рио от Сао Паоло. Португалският ми беше достатъчно добър, за да подкрепя моята версия — акцентът ми се отличаваше, естествено, обаче това се обясняваше с факта, че съм израснал в японско семейство и съм прекарал голяма част от детството си в Япония.
Бях смаян колко далечна изглежда Япония за другите нисеи. Когато се поглеждаха в огледалото, те явно виждаха само бразилци. Ако изобщо се замисляха за това, предполагах, Япония сигурно им се струваше някаква случайност, далечна култура и място, не много по-важно от другите такива места, за които човек чете в книгите или гледа по телевизията, нещо, което е означавала много за техните родители или за родителите на техните родители, обаче не е от особено значение за тях. Установих, че малко им завиждам, задето са забравили откъде идват и ги е грижа само кои са. Бразилия ми харесваше, защото културата й поощряваше тази възможност.
А културата на Бара беше тройно дестилирана. Моята нисейска история не я биваше, знаех го, това обаче всъщност нямаше значение. Бара, най-бързо развиващата се част от града, чийто хоризонт все повече се запълва с нови небостъргачи и чиито квартали постоянно менят обитателите си, е много по-ориентирана към бъдещето, отколкото към нечие минало. На такова място месец след пристигането си вече се смяташ за местен жител и аз с лекота се вписах в обстановката.
Рио, чието население е лудо по спорта и фитнеса, предлага множество ресторанти за здравословно хранене и нямаше проблем да задоволя вкуса си към протеиновите шейкове и плодовите нектари от акаи. Те, наред с антиоксидантите, рибеното масло и другите хранителни добавки ускоряваха възстановяването ми и ми позволяваха да спазвам режим с петстотин хиндуистки клека дневно, триста наклонени коремни преси, триста хиндуистки лицеви опори и други езотерични физически упражнения, които поддържаха силата и гъвкавостта ми.