Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Чух го да плиска лицето си с вода, пъшкайки: „Merde“. После ритмични звуци от припряно миене с четка за зъби — съвсем естествено желание след повръщане.
Миенето на зъбите спря. Водата пак потече. После нещо изтрополя на пода, на практика под мен.
Завъртях глава и я видях: беше изпуснал четката за зъби. Мама му стара.
Сърцето ми, което туптеше сравнително спокойно за създалите се обстоятелства, направо полудя. Адреналинът нахлу от торса ми в шията и крайниците. Стиснах по-здраво писалката. Дишах плитко и безшумно. Тялото ми бе напълно неподвижно.
Белгази клекна и протегна ръка към четката. Видях обръснатото му теме, гърбицата на носа му, изкривен от старо счупване, горната повърхност на изпъкналите му скули, раменете и гърба му, мускулести и обрасли с тъмни косми.
Само трябваше да вдигне очи и щеше да ме види.
Обаче не ги вдигна. Пръстите му се сключиха около четката и той се изправи. След малко водата спря да тече и Белгази излезе от банята.
Пак чух гласове в спалнята, обаче схващах съвсем малко от разговора. Явно Белгази категорично отказваше да отиде на лекар. Божичко, щеше да се наложи да пренощувам, увиснал под мивката като скален катерач, заспал на вертикален планински склон.
Разнесе се гласът на Дилайла. Нещо за „medicine“, лекарство. Вратата се отвори и затвори.
Изтекоха две минути. Тишина в апартамента. После стъпки, бързо приближаващи се към мен. Някой нахлу в банята, подмина ме и се хвърли в тоалетната кабинка. Вратата й се затръшна, моментално последва повръщане.
Чух по-леките стъпки на Дилайла. Тя се насочи право към мивката и приклекна, за да ме види. Трябва да беше премислила нещата, за да се досети, че това е единственото прилично скривалище. За пореден път ме впечатляваше.
— Пратих телохранителя за лекарство — прошепна. — Това е единственият ти шанс.
Без да продумам, аз се изтърколих от хамака и безшумно се отпуснах на пода на една ръка и пети. Понечих да събера вещите си, обаче Дилайла ме спря с ръка на рамото.
— Остави екипировката — рече тя. — Няма време. По-късно ще се погрижа за нея.
— Merde! — възкликна иззад вратата Белгази и пак повърна. Кимнах на жената и се запътих към изхода. Тя ме последва по петите. Спрях пред вратата и с помощта на солджървижъна се уверих, че коридорът е чист.
Излязох навън. Дилайла безмълвно затвори вратата зад мен.
3.
Бях живял в Бразилия близо година, когато най-после ме намериха. През този ден валеше, небето беше покрито с потискащи, ниско надвиснали облаци, които обгръщаха грандиозните скали на Рио като дим от някакъв далечен пожар.
След като оставих Тацу в Токио, аз приключих с подготовката на Ямада-сан, идеалното ми второ аз — бях го създал за деня, в който враговете ми евентуално биха успели да ме проследят в Япония, както всъщност се и случи. И Ямада сан замина за Сао Паоло, дом на около шестстотин хиляди от приблизително един милион етнически японци, живеещи в Бразилия, най-голямата общност извън Япония, място, където новопристигнал като Ямада спокойно можеше да потъне.
Ямада-сан си намери подходящ апартамент в Аклимасао, жилищна зона край Либердаде, японския квартал на Сао Паоло, откъдето направи нужните постъпки, за да установи новия си бизнес — щеше да изнася качествени и евтини бразилски униформи за джудо и джиу-джицу за Япония — бизнес, който, ако условията бяха благоприятни, някой ден можеше да се разрасне и да обхване още експортни стоки. Много от съседите му бяха от корейски и китайски произход, което напълно го устройваше, защото азиатските лица улесняваха сливането му с околната среда. По-гъсто заселеният японски квартал Либердаде, щеше да има същите предимства, обаче можеше да донесе и проблеми, защото японските съседи щяха да проявяват повече склонност да разпитват за миналото на новодошлия и после да го обсъждат помежду си. В случай че наистина се наложеше да сподели нещо за миналото си със своите японски съседи, Ямада щеше да обясни, че е от Токио, обикновен служещ, подложен на двойното унижение да бъде уволнен от един от японските електронни гиганти и после да бъде изоставен от жена си след двайсет години брак, тъй като повече не можел да я издържа. Подобна тъжна история не беше рядко срещано явление в тежките от икономическа гледна точка времена и с типично японската си сдържаност съседите на Ямада съчувствено кимаха и не разпитваха за повече подробности.