Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Да убия и двамата? При създалите се обстоятелства не можех да инсценирам „естествена смърт“. Канезаки беше подчертал, че възнаграждението зависи изцяло от отсъствието на улики за престъпление, затова нямаше да използвам насилие, освен ако не се наложеше. Пък и никога не се занимавам с жени и деца. Наскоро имаше едно изключение, но мотивите бяха лични. В случая с гаджето на Белгази принципите ми важаха. Нещо повече, установих, че тя започва да ми харесва. И не само защото бе красива. А заради хладнокръвието й, заради властното й излъчване. И заради инстинкта и интелигентността, на които ми се струваше, че току-що съм станал свидетел.
Имаше една възможност, рискована, обаче не повече от другите в скромния ми списък от опции.
Изчаках жената напълно да се съблече, момент, когато щеше да се чувства максимално безпомощна и смутена. Тъкмо се насочваше към леглото, навярно за да си легне, и аз влязох в спалнята.
Когато ме видя, блондинката се сепна, ала запази самообладание.
— Какво правиш тук пък ти, по дяволите? — тихо ме попита на английски с някакъв европейски акцент. И така подчерта думата ти във въпроса, че прозвуча по-скоро обвинително, отколкото уплашено.
— Познаваш ли ме? — прошепнах в отговор и си помислих: какво става всъщност?
— Видях те в казиното. Също и в хотела. Какво правиш тук?
Божичко, тя беше не по-малко наблюдателна от Белгази.
— Как мина с компютъра на приятелчето ти? — попитах, опитвайки се да си върна инициативата. Взирах се в торса, областта, която винаги наблюдавам, след като съм се уверил, че ръцете са празни, защото агресивните движения обикновено започват оттам. В този случай обаче видът име разсейваше. Гола изглеждаше още по-добре, отколкото в черния тоалет, който носеше по-рано.
Блондинката запази самообладание.
— Не знам за какво говориш.
Бързо й показах солджървижъна, все още закрепен на китката ми, и блъфирах:
— Нима? Всичко е заснето тук, на свръхчувствително видео.
Тя хвърли поглед към устройството, после пак се вторачи в мен.
— На солджървижън ли? Не знаех, че има видео.
По дяволите, техниката й беше позната. Каквато и да бе тя, явно си я биваше и трябваше да престана да я подценявам.
— Този има — импровизирах. — Хайде да сключим сделка. Не знам за кого работиш и не се интересувам. Що се отнася до мен, мога да приема, че изобщо не се е случвало. Ти не си ме виждала и аз не съм те виждал. Как ти се струва?
Блондинката дълго мълча, привидно без да се стеснява от голотата си. После попита:
— За кого работиш?
Усмихнах се.
— Не питай, няма да ти кажа.
Жената пак се умълча. За миг погледът ми се плъзна надолу. Имаше страхотно тяло: едновременно мускулесто и закръглено, като фигура на кънкьорка или необикновено висока гимнастичка, с изящна светла кожа, която сякаш слабо сияеше на процеждащата се през завесите светлина.
Отново я погледнах. Тя следеше очите ми.
— Сигурно блъфираш за видеото, но не мога да рискувам — спокойно заяви. — Затова не мога да те оставя да си тръгнеш с него.
Самоувереността й ме впечатли. Кимнах към Белгази.
— Той ще дойде на себе си всеки момент. Ако се свести и ме види, и за двама ни няма да е добре.
Тя забели очи, сякаш раздразнена.
— Ще се облека.
За малко да й повярвам. Колко естествено — непознат я е заварил гола и искаше да се облече. Допреди малко обаче голотата й изобщо не я бе смущавала. Пък и раздразнението не й идваше отвътре.
— Недей — рязко я спрях. Писалката беше в джоба ми и нямаше да успея да я извадя навреме. Но дори и да го сторех, насочването на писалка обикновено не е така впечатляващо, колкото, да речем, на десетмилиметров глок. Не можех да използвам писалката, за да я заплаша, а само да я застрелям, а аз не исках да го правя.
Тя не ми обърна внимание. Видях, че се насочва към чантичката си, а не към дрехите.
Вероятно имаше оръжие там. Взех разстоянието на две дълги крачки и ритнах чантичката настрани. В това време блондинката се изпъна и левият й лакът се насочи към дясното ми слепоочие. Инстинктивно се приближих още повече, за да мина зад удара, и понечих да вдигна ръце. Тя обаче моментално завъртя хълбоци в обратната посока и ме улучи с другия си лакът от отсрещната страна. Фрас! Свитки ми излязоха. Преди да се приготви за нова комбинация, аз клекнах, обвих с лявата си ръка по-близкия й глезен и забих рамо в пищяла й. Жената тежко се просна по гръб.
За да й попреча да направи секира със свободния си крак или да ме атакува по друг начин, поставих длан върху бедрото й и се оттласнах. Изправих се и се отдръпнах назад, като внимателно я наблюдавах.