Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Да не си луда? — тихо попитах. — Какво ще си помисли той, ако го събудиш?
Тъкмо това обаче беше въпросът, нали? Ако искаше или бе готова да го събуди, тя вече щеше да го е сторила. Значи не искаше Белгази да узнае за посещението ми, може би заради „видеото“, може би по други причини. Опитът да ме очисти представляваше пресметнат риск. После щеше да има само една версия за случилото се.
Главата ми тъпо пулсираше от удара. Отидох при чантичката и я вдигнах, за да съм сигурен, че повече няма да се опитва да я вземе. Нямах представа какво има вътре: електрошокова палка в гилза от червило, кредитни карти с подострени ръбове, оръжие в писалка като моето.
Белгази пак изпъшка. Трябваха ми поне няколко минути, за да го подготвя за инжекцията, дори да не беше се появявала новата ми спаринг партньорка, и изглежда времето ми изтичаше.
— Щеше да е чудесно, ако се бяхме запознали при други обстоятелства — казах, като разтривах удареното си ляво слепоочие и направих крачка към вратата.
— Как ще минеш покрай бодигарда? — чух я да пита.
Това ме извади от равновесие. Бях очаквал телохранителите да си отидат, след като изпратеха Белгази до стаята.
Насочих солджървижъна към стената и проверих монитора. И естествено, от другата страна на вратата имаше човешка фигура. По дяволите.
— Дай ми видеото и аз ще го отпратя — предложи тя. — Така ще можеш да си отидеш.
Бавно поклатих глава в опит да измисля нещо. Белгази отново простена. Блондинката се озърна към него, после пак ме погледна.
— Виж — остро прошепна тя. — Не знам кой си, но явно не си му приятел. Досетил си се, че и аз не съм му приятелка. Сигурно можем да си помогнем един на друг.
— Възможно е — отвърнах, като я наблюдавах.
— Но първо прояви малко доверие. Дай ми записа.
Пак поклатих глава.
— Знаеш, че не мога. На мое място и ти нямаше да ми го дадеш.
Очите й едва забележимо се присвиха.
— Съмнявам се, че изобщо има запис. В такъв случай, когато той се събуди, ще бъде моята дума срещу твоята. Гарантирам ти, че ще бъде склонен да повярва на мен, а не на теб.
Свих рамене.
— Ами ако му кажа да провери бут лога на лаптопа си? Сигурен съм, че Белгази го е задействал. Или да поразгледа твоя така наречен мобифон?
Не получих отговор.
— Съгласен съм, че можем да си помогнем един на друг — продължих. — И ето как можем да го направим. Аз пак ще се скрия. Ти ще повикаш бодигарда вътре, защото Белгази изглежда сериозно болен, повръщал е и почти е в безсъзнание, налага се да го закарате в болница. Двамата с телохранителя го извеждате от тук. Никой няма да претърси стаята, след като той е бил вътре, и щом изчезнете, и аз ще си плюя на петите. Тогава може да получиш записа.
Тя дълго мълча. Ако ме пипнеха там и Белгази получеше „записа“ или се раздрънках за бут лога и нейния мобифон, прикритието й, каквото и да беше то, определено щеше да отиде по дяволите. Ако си тръгнех със „записа“, блондинката щеше да поеме риск, но можеше да й се размине. Явно бе наясно с положението и знаеше, че аз също го разбирам.
— Как да се свържа с теб? — ускорих сключването на сделката аз.
Русокосата прехапа устни.
— Утре след осем вечерта ме потърси в казиното.
— В „Лишбоа“ ли?
— Не, тук, в „Ориентал“.
— Как да те наричам?
Тя впери в мен хладните си гневни очи.
— Дилайла.
Белгази отново изпъшка. Кимнах и бързо се върнах в банята. Извадих писалката, после се вмъкнах обратно в хамака под мивката.
След малко чух вратата на апартамента да се отваря, последва приглушен разговор на френски. Говореха Дилайла и един мъж. Чух ги да влизат вътре, където се заеха да свестяват Белгази. Различих няколко думи на френски: „болен“, „болница“, „лекар“. После се обади гласът на Белгази, тих и безсилен:
— No, non. Je vais bien. — Не, не, добре съм.
Гласът на Дилайла, вече по-близо, настояващ да отидат на доктор. Още възражения, също по-близо.
Мамка му, той беше станал и идваха насам. Наложих си да се отпусна и безшумно задишах през нос.
— Je vais bien — повтори Белгази точно пред банята. Гласът му вече звучеше по-уверено. — Attendez une minute. — Ходилата му зашляпаха леко по мраморния под. Завъртя се кранче, по тръбите около мен потече вода. Извих глава и погледнах надолу. Пред мивката стояха два крака. Ако исках, можех да се пресегна и да ги докосна. Забелязах две линии, минаващи по дължината на пищялите му, където космите бяха опадали, личеше и леко вълнообразно нагъвал не по повърхността на самата пищялна кост типични деформации за практикуващите тай бокс и други бойни изкуства. Костите се уголемяват в резултат на травмите от многократните удари и постепенно се оформят в лишена от нерви и ужасяващо твърда ударна повърхност. В досието на Белгази пишеше нещо за савате — френски стил в кикбокса. Явно информацията отговаряше на истината.