Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Добре, ние сме двамата, за които говорите — призна тя.
И без да изпуска Фаергал от погледа си, добави: — Във всеки случай не зная как бих могла да докажа това тук и сега.
Вместо Кент Фаергал отвърна на забележката й:
— Например като ни разкажеш откъде имаш това. — Той посочи лазерната пушка, която Кент носеше през рамо.
— Веднага, щом разбера на чия страна си — възпротиви се Черити.
Лицето на Фаергал потъмня от гняв, но той не отвърна, а само настойчиво погледна Кент. Черити от своя страна, отправи поглед към мъжете зад Кент. За момент тя прецени възможността просто да рискува — решителен скок, посягане, светкавично завъртане — но не, беше безнадеждно.
— Така няма да стигнем до никъде — изпъшка Кент. — Вие искате помощ от нас, така че трябва да ни се доверите. — Той отново посочи към Фаергал. — Скудър и непознатата не са били сами. Къде са останалите?
— Откъде да знам? — заинати се Черити. — Вероятно и тях сте замразили като Скудър и мен.
Лицето на Кент потъмня от ярост, но той все още се владееше.
— Не говоря нито за момичето, нито за този шарк — процеди той през зъби. — Къде отведохте хората, които избягаха от бункера?
— Какви хора? — невинно попита Черити.
— Къде са? — изсъска Фаергал. — Ако ги намерим, това ще е доказателство.
— Там, откъдето са и лазерните пушки — с усмивка отвърна Черити. Тя вдигна ръка, посочи оръжието на рамото на Кент и същевременно пристъпи една крачка напред към него и Фаергал.
— Тази игра на криеница няма никакъв смисъл, не намирате ли? — с въздишка попита Кент.
Черити го изгледа с престорен гняв и пристъпи още една крачка към тях. Сега вече беше много близо до двамата, но все още не достатъчно. Кент със сигурност не очакваше нападение, но неговите хора бяха бдителни, а Черити не се съмняваше в това, че в жилите на Фаергал вместо кръв пулсира втечнено недоверие.
— Едва ли — изсъска тя. — Но какво си въобразявате? Вие и хората ви ни нападате, открадвате ни оръжието, затваряте ни за две денонощия в една леденостудена черна дупка и като завършек очаквате помощ от нас? — Още една крачка в резултат на безупречно изиграно нервно движение. — Вие сте луди! — добави тя.
— Мило дете — потиснато каза Кент, — търпението ми се изчерпа. Аз ти повярвах. Накарах приятелите си да дойдат тук, защото си мислех, че ти си важна за нас. Но аз знаех, че си имам работа с една истерична жена! — При последните думи гласът му ставаше все по-силен. Сега наистина кипеше от гняв, но в края на краищата това беше нещото, което Черити искаше. Тя реши да долее още малко масло в огъня.
— Аз мисля, че всички вие сте страхливци — каза тя. — Точно така си го представях — една купчина глупаци, които си играят на война и подвиват опашка, щом стане сериозно.
Кент ококори очи, в продължение на секунда я гледа недоумяващо и протегна ръка, за да я хване. И тъкмо това беше очаквала Черити.
Всичко стана толкова бързо, че хората на Кент нямаха никаква възможност да предприемат каквото и да е. Черити сграбчи пушката му, блъсна го и неочаквано с всички сили се спусна в противоположна посока, когато той инстинктивно се хвърли напред. Изведнъж Кент изгуби почва под краката си, блъсна се в нея и с продран вик се претърколи по нейния ненадейно извил се гръб.
И Черити успя да хване пушката.
Не си направи труда да сваля оръжието от рамото на Кент, а вкопчена в него се хвърли на пода, свали предпазителя и с отчаяно напрягане на силите изви Кент, докато дулото на лазера се насочи към Фаергал, и натисна спусъка; всичко стана с едно-единствено, мълниеносно движение. От дулото на оръжието се появи тънък като конец лъч и прониза корема на Фаергал.
Всичко ставаше едновременно. Черити чуваше Скудър да крещи, чуваше стъпки и ясното метално изщракване на оръжия, чиито предпазители се сваляха с бясна бързина, после шумовете от борба и отново крясъци и изведнъж тя се опомни хваната от почти дузина ръце. Някой я удари в стомаха, друг сграбчи ръката й и така брутално я изви на гърба й, че тя с вик от болка падна на колене. Една дузина дула се насочиха към нея.
Но никой не стреля.
Фаергал се беше строполил на пода, когато лазерният лъч го улучи. Но не лежеше кротко.
Той буйстваше. Тялото му потръпваше като в гърчове, докато ръцете и краката му бясно се мятаха с движения, които едно човешко тяло просто не можеше да извърши, все едно какво му причиняваха.
Тогава се разглоби. Толкова чисто и бързо, като две части от съвършено сглобена форма, които внезапно са загубили връзката помежду си. И от вътрешността му изпълзя… нещо. Едно голямо черно същество с мършави крайници като на паяк, което с омраза се взираше в Черити с една дузина фасетъчни очи.