Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Играчът на лотария
Играчът на лотария - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Играчът на лотария

Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:

1994 г. от престижното американско издателство „Саймън и Шустър“ тази книга, както стана обичайно напоследък за романите на Мери Хигинс Кларк, отново се нареди начело на класациите на меродавното литературно списание „Пъблишърс Уикли“.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 93
Перейти на страницу:

Еми изведнъж застина и се втренчи напред, без повече да забелязва острата светлина в стаята, нито трескавата дейност и суматохата около себе си. Бет… Даян…

„Това е!“ — осъзна внезапно тя. Тази вечер Виктория Ръмзън ми каза, че аз би трябвало да играя ролята на Даян. Но в последния вариант, онзи, който би трябвало да е чела, името е променено. Така че очевидно е чела копието на ръкописа, което липсва от апартамента. Това означава, че е била там с Фиона. Разбира се, всичко съвпадаше! Вероятно способността на Виктория Ръмзън да не забелязва изневерите на съпруга си е била подложена на голямо изпитание, когато преди две години едва не го беше загубила заради Фиона Уинтърс!

Еми скочи и изхвърча от управлението. Трябваше незабавно да говори с Елвира. Чу един полицай да вика след нея, но не му отговори и спря едно такси.

Когато стигна до сградата, прелетя покрай пелтечещия портиер и се втурна към асансьора. Чу Уили да вика, докато тичаше по коридора. Вратата към апартамента беше отворена. Забеляза Уили да пристъпва на терасата и да се свлича. После забеляза силуетите на двете жени и осъзна какво ставаше.

С невероятна бързина Еми се озова на терасата. Елвира беше с лице към нея, наведена над празното пространство. Дясната й ръка се беше вкопчила в онази част от парапета, която все още си беше на мястото, но хватката й бързо отслабваше, защото Виктория Ръмзън удряше дланта й с юмруци.

Еми хвана ръцете на Виктория и ги изви зад гърба й. Виктория изрева от гняв и болка и викът й заглуши трясъка, когато и останалата част от парапета се откърти и полетя. Еми я бутна настрана и успя в последния момент да улови колана на Елвириния халат. Елвира се люшна към празното пространство. Домашните й чехли се плъзнаха надолу по терасата. Тялото й се олюля, когато надвисна тридесет и четири етажа над тротоара долу. Еми напрегна сили и я издърпа обратно, така че двете се стовариха върху свитото тяло на припадналия Уили.

Елвира и Уили спаха до обяд. Когато най-сетне се събудиха, Уили настоя Елвира да остане в леглото. Той отиде до кухнята и петнадесет минути по-късно се върна с кана портокалов сок, чайниче и препечена филийка. След втората чаша чай Елвира възвърна обичайния си оптимизъм.

— Божичко, не беше ли страхотно, че детектив Руни връхлетя тук след Еми и хвана Виктория точно когато се готвеше да избяга? И знаеш ли какво мисля, Уили?

— Никога не знам какво мислиш, миличка — отвърна Уили с въздишка.

— Е, хващам се на бас за едно — че Карлтън Ръмзън въпреки всичко ще иска да стане продуцент на пиесата на Браян. Можеш да си сигурен — няма да пролее и сълзица за това, че Виктория ще отиде в затвора.

— Вероятно си права — съгласи се Уили. — Те двамата определено не приличаха на влюбени птички.

— И, Уили — заключи Елвира, — искам да си поговориш с Браян и да му кажеш, че най-добре ще е да се ожени за тази сладка Еми, преди някой друг да я е отмъкнал. — Усмихна се лъчезарно. — Имам идеалния сватбен подарък за тях — цяла планина от бели мебели.

2

Смърт в Кейп Код

През един августовски следобед, малко след като пристигнаха в своята взета под наем къща в село Денис в Кейп Код, Елвира Миън забеляза, че имаше нещо много странно в тяхната съседка — болезнено слаба млада жена някъде в края на двадесетте си години.

След като поразгледаха къщата, отбелязвайки със задоволство голямото кленово легло, окачените килимчета, веселата кухня и свежия, миришещ на море бриз, Елвира и Уили извадиха скъпите си нови дрехи от комплекта куфари марка „Вютън“. После Уили наля на двамата леденостудена бира, за да й се насладят на терасата пред къщата, която гледаше към залива на Кейп Код.

Уили, отпуснал пълното си тяло върху възглавничката на плетения ракитов стол, отбеляза, че залезът ще бъде страхотен, и благодари на Бога за малкото спокойствие. Откакто бяха спечелили четиридесетте милиона долара от нюйоркската държавна лотария, на Уили му се струваше, че Елвира се е превърнала в пътуващ гръмоотвод. Първо отиде в известния курорт Сайпръс Пойнт Спа в Калифорния и едва не бе убита. После бяха заминали на презокеанско пътешествие и — можете ли да си представите — мъжът, който седеше на тяхната маса в трапезарията, бе открит по-мъртъв от пън. И все пак натрупаната през годините мъдрост даваше на Уили увереност, че поне в Кейп Код щяха да намерят спокойствието, което той търсеше. Ако Елвира напишеше за „Ню Йорк Глоуб“ статия за тази ваканция, в нея трябваше да се разказва за времето и за риболова.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)