Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Кметът се бе отпуснал на един сгъваем стол с глава между ръцете.
— Добър вечер — каза свещеникът съвсем тихо.
Кметът вдигна глава и свещеникът потръпна, като видя очите му, зачервени от отчаяние. Едната му буза бе свежа и току-що обръсната, но другата беше обрасла и наплескана с някакъв пепелявосив мехлем. Той възкликна с глух стон:
— Отче, ще си тегля куршума.
Отец Анхел изпита истинско объркване.
— Ще се отровите от толкова хапчета — каза той.
Кметът пристъпи към стената и като хвана косата си с две ръце, блъсна главата си в дъските. Свещеникът никога не беше ставал свидетел на толкова силна болка.
— Изпийте още две хапчета — каза той, предлагайки съзнателно лек и за собствената си обърканост. — От още две няма да умрете.
Не само че наистина се чувстваше неловко, но и съзнаваше напълно колко е недодялан пред човешката болка. Потърси с очи хапчетата из голото пространство на залата. Облегнати край стените, имаше половин дузина кожени табуретки, една витрина, претъпкана с прашни книжа и една литография на президента на републиката, окачена на гвоздей. Единствената следа от хапчетата бяха празните целофанени опаковки, пръснати по пода.
— Къде са? — попита отчаян.
— Вече не ми оказват никакво въздействие — каза кметът.
Свещеникът се приближи до него и повтори: „Кажете къде са.“ Кметът се дръпна рязко и отец Анхел видя едно огромно, чудовищно лице на няколко сантиметра от очите си.
— Мамка му! — извика кметът. — Казах да не ме тормозите.
Вдигна една табуретка над главата си и с цялата сила на отчаянието си я запрати срещу витрината. Отец Анхел разбра какво стана едва след мигновената градушка от стъкло, когато кметът заизниква като спокойно видение из прахоляка. В този миг тишината бе абсолютна.
— Лейтенанте — прошепна свещеникът.
На вратата към коридора стояха полицаите със заредени пушки. Кметът ги изгледа, без да ги вижда, като фучеше като котарак, и те свалиха пушките, но останаха неподвижни до вратата. Отец Анхел отведе кмета под ръка до сгъваемия стол.
— Къде са хапчетата? — настоя той.
Кметът затвори очи и отметна глава назад. „Няма да пия повече гадости — каза той. — Ушите ми бучат и черепът ми изтръпва.“ В краткия отдих от болката той обърна глава към свещеника и попита:
— Говорихте ли със зъбаря?
Свещеникът мълчаливо кимна. От изражението, което последва този отговор, кметът разбра какъв е резултатът от разговора.
— Защо не поговорите с доктор Хиралдо? — предложи свещеникът. — Някои лекари вадят зъби.
Кметът помълча, преди да отговори. „Ще каже, че няма клещи“ — рече. И добави:
— То е цяло съзаклятие.
Възползва се от паузата, за да си отдъхне от тоя неумолим следобед. Когато отвори очи, стаята тънеше в полумрак. Без да вижда отец Анхел, каза:
— Вие идвахте за Сесар Монтеро.
Не чу никакъв отговор. „С тая болка не можах да направя нищо“ — продължи. Изправи се, за да запали лампата, и първият облак комари нахлу през балкона. Отец Анхел стреснато си даде сметка за часа.
— Времето минава — рече.
— При всички случаи трябва да се изпрати в сряда — каза кметът. — Утре ще се уреди каквото има да се урежда и следобед ще го изповядате.
— В колко часа?
— В четири.
— Дори да вали?
Кметът с един-единствен поглед изстреля цялото нетърпение, сдържано през двете седмици страдание.
— Дори да е настъпил краят на света, отче.
Болката бе станала неподатлива към хапчетата. Кметът окачи хамака на балкона на стаята си и се опита да заспи при първия вечерен хлад. Но преди осем пак изпадна в отчаяние и слезе на площада, унесен в потискаща вълна от жега.
След като поскита наоколо, без да намери вдъхновението, което му липсваше, за да превъзмогне болката, той влезе в киносалона. Това беше грешка. Бръмченето на военните самолети усили болката. Още преди антракта той напусна салона и стигна до аптеката в момента, в който дон Лало Москоте се канеше да затваря вратата.
— Дайте ми най-силното, което имате за зъбобол.
Аптекарят изгледа бузата му с изумен поглед. После отиде до дъното на помещението, минавайки край два реда шкафове със стъклени вратички, изцяло заети от фаянсови бурканчета, на които със сини букви бе изписано наименованието на съдържанието. Като го видя гърбом, кметът разбра, че този мъж с охранен розов врат може да изживява миг на щастие. Познаваше го. Живееше в две стаи в дъното на аптеката, а съпругата му — дебела жена, от много години беше парализирана.