Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Обърнат гърбом към кмета, той наблюдаваше силния пламък на спиртника със същото изражение, което би имал, ако беше сам в кабинета. Когато водата завря, той уви дръжката на тенджерата във вестник и я отнесе до стола. Пътят му бе препречен от полицая. Зъболекарят отпусна надолу тенджерата, за да погледне кмета над па̀рата, и каза:
— Заповядайте на тоя убиец да застане някъде, където няма да пречи.
По знак на кмета полицаят се отдръпна от прозореца, за да може да се минава до стола. Примъкна една табуретка до стената и седна с разкрачени крака, отпусна пушката напреко върху коленете си и възобнови наблюдението. Зъболекарят запали лампата. Заслепен от внезапния блясък, кметът затвори очи и отвори уста. Болката бе престанала.
Зъболекарят откри болния кътник, като отдръпна с пръст подутата буза и насочи подвижната лампа с другата си ръка, съвсем безчувствен към мъчителното дишане на пациента. После нави ръкава си до лакътя и се приготви да извади зъба.
Кметът го стисна за китката.
— Упойка — рече.
За пръв път погледите им се срещнаха.
— Вие убивате без упойка — каза меко зъболекарят.
Кметът не усети никакво усилие ръката, стискаща клещите, да се освободи. „Донесете ампулите“ — каза той. Полицаят, застанал в ъгъла, насочи дуло към тях и двамата чуха щракането на заредената пушка.
— Да предположим, че няма — каза зъболекарят.
Кметът пусна китката му. „Трябва да има“ — възрази и заразглежда с отчаян интерес пръснатите по пода неща. Зъболекарят го изгледа със съчувствено внимание. После побутна главата му към възглавничката и проявявайки за пръв път някакво нетърпение, рече:
— Я не се правете на пъзльо, лейтенанте. При този абсцес никаква упойка не помага.
След като премина най-ужасният миг в живота му, кметът отпусна мускули и остана изнемощял в стола, докато тъмните петна, изрисувани от влагата по картона на тавана, завинаги се запечатваха в паметта му. Усети как зъболекарят бърника в легенчето. Усети го как поставя на мястото им чекмеджетата на масата и мълчаливо събира някои от предметите по пода.
— Ровира — повика кметът. — Кажете на Гонсалес да влезе и събере нещата от пода, докато подредите всичко, както си беше.
Полицаите изпълниха заповедта. Зъболекарят взе с щипците един тампон, напои го с някаква ръждивокафява течност и го постави върху разреза. Кметът изпита усещане за повърхностно парене. След като зъболекарят му затвори устата, той продължи да гледа втренчено в тавана, заслушан във вдигнатия от полицаите шум, които се мъчеха да възстановят по памет грижливия ред в кабинета. На камбанарията удари два. Един алкараван1 със закъснение от една минута го повтори посред шумоленето на дъжда. Миг след това, разбрал, че са свършили, кметът със знаци нареди на агентите да се върнат в участъка.
През цялото време зъболекарят бе стоял до стола. Когато полицаите излязоха, той извади тампона от устата на кмета. После огледа с помощта на лампата вътрешността на устата му, притисна челюстта му и отдръпна лампата. Всичко бе свършило. В горещата стаичка тогава оставаше този неприятен вкус, който познават само метачите в театъра, след като е излязъл и последният актьор.
— Неблагодарник — каза кметът.
Зъболекарят пъхна ръце в джобовете на хавлията и отстъпи една крачка, за да му направи път. „Имаше заповед да сринем къщата — продължи кметът, като го потърси с очи зад светлинния кръг. — Имаше точни указания да открием оръжия и муниции и документи с подробностите за национална конспирация. — Впи в зъболекаря все още влажните си очи и добави: — Мислех, че постъпвам добре, като не изпълнявам тази заповед, но съм сбъркал. Сега нещата се променят, опозицията получи гаранции и всички живеят в мир, а вие продължавате да мислите като конспиратор.“ Зъболекарят обърса с ръка възглавничката и я обърна от другата страна, където не беше разпрана.
— Държането ви е в ущърб на селото — продължи кметът, сочейки възглавницата, без да обръща внимание на замисления поглед, който зъболекарят хвърли към бузата му. — Сега общината трябва да плати всички тези глупости, включително и външната врата. Цяло състояние само заради вашето упорство.
1
Алкараван — американски воден бик. — Б.пр.