Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Жабуркайте се с вода от алолва2 — каза зъболекарят.
Съдията Аркадио провери в речника на телеграфната служба, защото в неговия няколко букви липсваха. Не си изясни нищо: Името на обущар в Рим, прочут със сатирите, които пишел срещу всички и други маловажни подробности. „Със същото историческо основание — помисли си той — една анонимна обида, лепната на вратата на някоя къща, би могла да се нарича марфорио3.“ Не беше разочарован. След двете минути, които изгуби за проверката, той за пръв път от много време изпита спокойствието на изпълнения дълг.
Телеграфистът го изгледа как поставя речника на лавицата между забравените сборници с правила и разпоредби за пощата и телеграфа и прекъсна предаването на някакво съобщение с енергично предупреждение. После се приближи, като разбъркваше тестето, готов да покаже най-новия си трик — познаването на трите карти. Но съдията Аркадио не му обърна внимание. „Сега съм много зает“ — извини се той и излезе на напечената улица, преследван от неясната увереност, че е едва единадесет и че още много свободни часове му остават от този вторник.
В канцеларията му го чакаше кметът с един проблем от морален характер. Във връзка с последните избори полицията бе конфискувала и унищожила изборните лични карти на опозиционната партия. Сега по-голямата част от хората в селото бяха без документи за самоличност.
— Тези хора, които пренасят къщите си — заключи кметът с разперени ръце — дори не знаят как се казват.
Съдията Аркадио разбра, че зад тези разперени ръце се крие искрено огорчение. Но проблемът на кмета беше прост — достатъчно бе да се поиска назначаването на инспектор по гражданския регистър. Секретарят още повече опрости решението:
— Трябва само да го повикате — каза той. — Назначен е от една година.
Кметът си спомни. Преди няколко месеца, когато му бе известено за назначаването на инспектор по гражданското състояние, той бе провел междуградски разговор, за да попита как да го посрещне, и му бяха отвърнали: „С куршум.“ Сега пристигаха други заповеди. Той се обърна към секретаря с ръце в джобовете и му каза:
— Напишете писмото.
Тракането на пишещата машина внесе в канцеларията някакъв динамичен дух, който отекна в съзнанието на съдията Аркадио. Почувства се празен. Извади от джоба на ризата си една второкачествена цигара и я разтърка между дланите си, преди да я запали. После се облегна назад в стола, докъдето позволяваха пружините, и в това положение го завари ясната увереност, че изживява един миг от живота си.
Подреди изречението, преди да го произнесе:
— Аз на ваше място бих назначил и един представител на прокуратурата.
Противно на очакванията му кметът не отговори веднага. Погледна часовника си, но не видя колко е часът. Задоволи се да установи, че до обед остава още много време. Когато заговори, гласът му прозвуча вяло — не знаел какви са постъпките за назначаването на представител на прокуратурата.
— Пълномощникът бе назначен от общинския съвет — обясни съдията Аркадио. — Тъй като сега няма общински съвет, режимът на извънредно положение ви дава право вие да го назначите.
Кметът го изслуша, като същевременно подписа писмото, без да го чете. После ентусиазирано подхвърли нещо, но секретарят направи забележка от етическо естество относно препоръчаната от началника му процедура. Съдията Аркадио настоя — това било извънредна процедура при режим на извънредно положение.
— Нрави ми се — каза кметът.
Свали фуражката, за да си повее, и съдията Аркадио погледна следата от кокардата, отбелязала се на челото му. По начина, по който си вееше, разбра, че кметът не бе престанал да мисли по въпроса. Изтърси пепелта от цигарата с дългия закривен нокът на кутрето си и зачака.
— Идва ли ви наум някой кандидат? — попита кметът.
Беше съвсем очевидно, че се обръща към секретаря.
— Някой кандидат — повтори съдията, затваряйки очи.
— Аз на ваше място бих назначил някой почтен човек — каза секретарят.
Съдията отбеляза безсмислието. „Това се подразбира от само себе си“ — каза той и погледна последователно двамата мъже.
— Например — рече кметът.
— Сега не ми идва наум — каза съдията умислен.
Кметът се отправи към вратата. „Помислете си — рече той. — Когато приключим историята с наводненията, ще се заемем с пълномощника.“ Секретарят остана приведен към машината, докато престана да чува потракването на токовете на кмета.
2
Алолва — бобово растение с приятен мирис, използвано в медицината. — Б.пр.
3
Марфорио (итал.) — простонародно наименование на антична статуя от бял мрамор, на която в средновековен Рим са залепвали сатирични стихове. — Б.пр.