Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Момчетата заскачаха от възторг:
— Трътлест турчин.
Господин Кармичаел се увери, че дрехата му е все пак безукорна. Тогава затвори чадъра, влезе в бръснарницата и се упъти право към стола.
— Винаги съм твърдял, че сте благоразумен човек — каза бръснарят.
Върза кърпа на врата му. Господин Кармичаел вдъхна мириса на лаванда, който предизвикваше у него същото безпокойство, както и студените па̀ри в зъбарницата. Бръснарят започна да подрязва накъдрената коса отзад на врата. Нетърпелив, господин Кармичаел потърси с очи нещо за четене.
— Няма ли вестници?
Бръснарят отвърна, без да прекъсва работата си:
— В страната останаха само официалните вестници, а те няма да влязат в това заведение, докато съм жив. — Господин Кармичаел се задоволи да забие очи в напуканите си обуща, докато бръснарят не го заразпитва за вдовицата Монтиел. Кармичаел идваше от дома й. Откакто умря дон Чепе Монтиел, при когото дълги години бе работил като счетоводител, той беше управител на именията й.
— Добре е — отвърна.
— Човек се претрепва от работа — каза бръснарят, все едно, че говореше на себе си, — а тя, сама жена, притежава земи, които не могат да се обходят за пет дни с кон. Трябва да е собственица на десетина общини.
— На три — каза господин Кармичаел. И добави убедено: — Тя е най-добрата жена на света.
Бръснарят се приближи до тоалетката, за да изчисти гребена. Господин Кармичаел видя отразеното му в огледалото лице на козел и за сетен път разбра защо не го уважава. Бръснарят заговори, гледайки отражението:
— Чудесна сделка — моята партия е на власт, полицията заплашва със смърт политическите ми противници, а аз купувам земите и добитъка им на цена, която сам определям.
Господин Кармичаел сведе глава. Бръснарят отново се зае да го подстригва. „След края на изборите — заключи той — съм собственик на три общини, нямам съперници и за всеки случай продължавам да държа тигана за дръжката, макар че правителството се смени. Та — казвам си аз — това е по-добра сделка и от ваденето на фалшиви пари.“
— Хосе Монтиел беше богат още много преди да започнат политическите безредици — каза господин Кармичаел.
— Седнал по гащи пред вратата на една мелница за ориз — каза бръснарят. — Историята отбелязва, че за пръв път обул обувки преди девет години.
— И така да е — съгласи се господин Кармичаел, — вдовицата няма нищо общо със сделките на Монтиел.
— Но се направи на тапа — каза бръснарят.
Господин Кармичаел вдигна глава. Поразхлаби кърпата на врата, за да се раздвижи кръвта му. „Ето затова винаги съм предпочитал да ме подстригва жена ми — протестира той. — Не ми взима нищо и като добавка не ми говори за политика.“ Бръснарят побутна главата му напред и мълчаливо продължи работата си. От време на време изщракваше с ножиците във въздуха — в изблик на преливаща виртуозност. Господин Кармичаел дочу викове от улицата. Погледна в огледалото — жени и деца минаваха край вратата с мебелите и покъщнината от пренесените къщи. Той озлобено забеляза:
— Нещастията ще ни съсипят, а вие още с политически вражди се занимавате. Вече повече от година преследването свърши, а вие си говорите все едно и също.
— И тази запуснатост, в която ни държат, също е преследване — каза бръснарят.
— Но поне не ни бият — възрази господин Кармичаел.
— Да ни оставят на произвола на съдбата, също е начин да ни бият.
Господин Кармичаел се отчая.
— Това са вестникарски приказки — възрази той.
Бръснарят замълча. Разби пяна в една кратунка и насапуниса с четка врата на господин Кармичаел. „Ами то няма с кого две думи да обелиш — оправда се той. — Не всеки ден ни попада такъв безпристрастен човек.“
— С единадесет гърла в къщи всеки е безпристрастен — каза господин Кармичаел.
— Така е — съгласи се бръснарят.
Бръсначът изсъска в дланта му. Той обръсна врата мълчаливо, като бършеше сапуна с пръсти, а после бършеше пръсти в панталона си. Накрая прекара парче стипца по врата. Свърши, без да продума.
Докато си закопчаваше яката, господин Кармичаел забеляза надписа, окачен на стената в дъното:
Забранено да се говори за политика.
Изчетка нападалите по раменете му косми, окачи чадъра на ръката си и попита, като сочеше надписа:
— Защо не го свалите?
— Не се отнася за вас — отвърна бръснарят. — Нали се разбрахме, че вие сте безпристрастен.
Този път господин Кармичаел не се поколеба да скочи на тротоара. Бръснарят го изпрати с очи, докато зави зад ъгъла, после се възхити на мътната заплашителна река. Бе престанало да вали, но един набъбнал облак бе надвиснал неподвижно над селото. Малко преди един часа̀ влезе сириецът Мойсес, като се оплакваше, че косата от темето му пада, и обратното, расте с изключителна бързина по врата му.