Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Сириецът идваше да го подстрижат всеки понеделник. Обикновено навеждаше глава с някаква обреченост и хъркаше на арабски, докато бръснарят си говореше сам на висок глас. Този понеделник обаче се стресна при първия въпрос.
— Знаете ли кой беше тук?
— Кармичаел — отвърна сириецът.
— Тоя нещастен роб Кармичаел — натърти бръснарят, сякаш бе изрекъл думите на срички. — Ненавиждам тоя тип хора.
— Кармичаел не е човек — каза сириецът Мойсес. — Вече три години, откакто не е купил нито един чифт обувки. Но в политиката прави каквото трябва да се прави — води счетоводството със затворени очи.
Отпусна брада на гърдите си, за да захърка отново, но бръснарят се изправи пред него със скръстени ръце и рече: „Я ми кажете, гаден турчин такъв, вие на чия страна сте?“ Сириецът отвърна невъзмутимо:
— На моя.
— Това е лошо — каза бръснарят. — Би трябвало да имате пред вид поне четирите ребра, дето счупиха на сина на вашия сънародник Елиас по вина на дон Чепе Монтиел.
— Елиас е много недоволен, че синът му излезе политик — каза сириецът. — Но сега момчето се забавлява чудесно в Бразилия, а Чепе Монтиел е мъртъв.
Преди да напусне стаята, разхвърляна през дългите безсънни от болка нощи, кметът обръсна дясната си буза, а лявата остави покрита с осемдневната брада. След това си облече чиста униформа, обу си лачените ботуши и слезе да обядва в хотела, използвайки стихването на дъжда.
В ресторанта нямаше никого. Кметът мина между масичките за четири души и седна в най-отдалечения ъгъл на салона.
— Ма̀скарас — извика той.
Появи се съвсем младо момиче с къса, впита в тялото рокля и твърди като ябълки гърди. Кметът си поръча обяд, без да я гледа. На път за кухнята момичето запали радиото, поставено на полица в дъното на ресторанта. Предаваха бюлетина с новините с цитати от някаква реч, произнесена предишната вечер от президента, а след това прочетоха списъка на новите изделия, забранени да се внасят. Колкото повече гласът на говорителя изпълваше пространството, толкова по-силна ставаше горещината. Когато момичето се върна със супата, кметът се опитваше да спре потта, като си вееше с фуражката.
— И мене радиото ме кара да се потя — каза момичето.
Кметът засърба супата. Винаги си бе мислил, че този самотен хотел, поддържан от случайни търговски пътници, е някакво място, съвсем различно от останалото село. Всъщност той беше по-стар от селото. На разнебитения му чардак търговците, идващи от вътрешността на страната да изкупуват оризовата реколта, бяха прекарвали нощта в игра на карти и в очакване на утринната разхлада, за да могат да заспят. Самият полковник Аурелиано Буендия, който по-късно щеше да подпише в Макондо условията за капитулация през последната война, една нощ спа на тоя балкон още по времето, когато на много левги наоколо нямаше села. И тогава къщата си беше същата — с дървени стени и цинков покрив, със същата столова и същите картонени прегради в стаите, само че без електричество и санитарни помещения. Един стар търговски пътник разказваше, че до началото на века в хотела имало колекция маски, окачени в столовата и на разположение на клиентите, и че маскираните гости вършели нуждите си на двора, пред погледа на всички.
Кметът трябваше да си разкопчее яката, за да довърши супата. След новините пуснаха плоча с реклами в стихове. После някакво сантиментално болеро. Някакъв мъж със сладникав глас, примиращ от любов, решил да обиколи света, преследвайки една жена. Кметът се заслуша в парчето, докато чакаше да му донесат другото ядене, и тогава видя как покрай хотела минаха две деца с два стола и един стол-люлка. След тях — две жени и един мъж с тенджери, корита и цялата останала покъщнина.
Той се показа на вратата и извика:
— Откъде задигнахте тия вехтории?
Жените спряха. Мъжът обясни, че пренасят къщата на по-високо място. Кметът попита къде са я пренесли и мъжът посочи с шапката си на юг:
— Ей там нагоре, на едно място, което дон Сабас ни нае за трийсет песос.
Кметът огледа мебелите. Разклатен стол-люлка, очукани тенджери — вещи на бедняци. Помисли за миг. Накрая каза:
— Пренесете къщите заедно с всичките си вехтории на празното място до гробището.
Мъжът се обърка.
— Това са места на общината и няма да ви струват нищо — каза кметът. — Общината ви ги подарява.
После добави, като се обърна към жените: „И кажете на дон Сабас, че съм казал да не бъде такъв разбойник.“