Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Заинати се в тезата си. Изтъкна някои трудни моменти в борбата си със слабостите и недъзите на човешкия род, докато дамите-католички престанаха да го слушат, изнемогващи от жега. Ребека де Асис отново разгъна ветрилото си и тогава отец Анхел откри къде е изворът на уханието й. Миризмата на сандалово дърво кристализира в задухата на стаята. Свещеникът измъкна кърпата от ръкава си и я притисна към носа си, за да не кихне.
— В същото време — продължи той — нашият храм е най-бедният в апостолическата префектура. Камбаните са напукани, а помещенията — пълни с мишки, защото отдадох живота си, за да наложа и добрите привички.
Той разкопча яката си. „Материалната част от работата може да свърши кой да е младеж — каза, като се изправи. — И обратното, трябва дългогодишно упорство и голям опит, за да се възстанови моралът.“ Ребека де Асис вдигна прозрачната си ръка с брачна халка, затисната от смарагдов пръстен.
— Тъкмо затова — каза тя. — Ние си помислихме, че с тези пасквили цялата работа ще иде на вятъра.
Единствената жена, която дотогава бе мълчала, използва паузата, за да се обади:
— Освен това мислим, че страната сега се възстановява и тази напаст може да се окаже пречка.
Отец Анхел потърси ветрило в шкафа и започна бавно да си вее.
— Едното няма нищо общо с другото — каза той. — Преживяхме тежък политически момент, но семейният морал се запази непокътнат.
Изпъчи се пред трите жени. „След няколко години ще ида и ще кажа на апостолическия префект — оставям ви това примерно село. Сега остава само да изпратите някой млад и предприемчив човек, за да изгради най-хубавата църква в префектурата.“
Той едва-едва се поклони и възкликна:
— Тогава спокойно ще ида да умра в двора на моите предци.
Дамите запротестираха. Адалхиса Монтоя изрази мисълта на всички:
— Това село все едно, че е ваше, отче. И искаме тук да останете до последния си дъх.
— Ако трябва да се построи нова църква — каза Ребека де Асис, — още отсега можем да подемем кампания.
— Всяко нещо с времето си — възрази отец Анхел.
После, вече с друг тон, добави: „Засега не искам старостта да ме завари начело на никаква енория. Не искам с мене да стане същото, както с кроткия Антонио Исабел дел Сантисимо Сакраменто дел Алтар Кастаниеда и Монтеро, който уведоми епископа, че в енорията му вали дъжд от умрели птички. Изпратеният от епископа следовател го намери на площада да играе с децата на стражари и апаши.“
Дамите изразиха изумлението си:
— Кой беше той?
— Енорийският свещеник, когото наследих в Макондо — отвърна отец Анхел. — Беше на сто години.
Зимата, която се очертаваше студена още от последните дни на септември, в края на тази седмица стана наистина сурова. Кметът прекара неделята, дъвчейки хапчета в хамака, докато прелялата от коритото си река вършеше поразии в ниските квартали.
При първото спиране на дъжда, в понеделник на разсъмване, селото имаше нужда от няколко часа, за да дойде на себе си. Рано се отвориха билярдният салон и бръснарницата, но повечето къщи останаха със затворени врати до единадесет. Господин Кармичаел бе първият, комуто бе предоставена възможността да потръпне при вида на хората, пренасящи къщите си нагоре, по високите места. Шумни групи бяха изровили стълбовете и сега пренасяха цели празните стаи с тръстикови стени и покриви от палмови листа.
Подслонил се под стряхата на фризьорницата, с отворен чадър в ръка, господин Кармичаел се бе загледал в трудната маневра, докато бръснарят го извади от унеса му.
— Трябваше да изчакат да спре дъждът — каза бръснарят.
— Няма да спре още два дни — възрази господин Кармичаел и затвори чадъра. — Мазолите ми го предсказват.
Мъжете, пренасящи къщите, затънали до глезените в кал, минаха край тях, блъскайки се в стените на бръснарницата. Господин Кармичаел зърна през прозореца оголената вътрешност — една напълно лишена от интимност спалня, и се почувства обзет от някакво усещане за бедствие.
Не изглеждаше да е повече от шест часа сутринта, но стомахът му подсказваше, че скоро ще стане дванадесет. Сириецът Мойсес го покани да седне в магазина, докато премине дъждът. Господин Кармичаел повтори предвиждането си, че в близките двадесет и четири часа няма да спре. Поколеба се, преди да скочи на тротоара пред съседната къща. Група момчета, които си играеха на война, хвърлиха топка кал и тя се лепна на стената на няколко метра от току-що изгладените му панталони. Сириецът Елиас излезе от магазина си с метла в ръка и заплаши момчетата на някаква смесица от арабски и испански.