Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Халил спря тауруса срещу Алфа Еър Фрейт, до колата на Уигинс. Изключи фаровете и двигателя, слезе и провери номера на експлоръра. Наистина беше на Уигинс. Отвори багажника, взе сака с щангата и касапския трион и го преметна през рамо.
Тръгна бързо през паркинга към прохода между сградата на транспортната компания и съседната постройка. Между тях имаше висока ограда с портал, който водеше към стоянките на самолетите. Халил използва картата за достъп, която бе получил от Фарид Мансур дано бъде награден с място в рая за саможертвата си, отвори портала и се промъкна в охранявания район.
Придържаше се към сенките покрай сградата на Алфа. После приклекна до един контейнер за боклук и огледа района. Зад редицата сгради бяха стоянките, където бяха паркирани множество малки и средно големи машини. До гърба на сградата на Алфа имаше два малки двумоторни самолета с емблемата на фирмата на опашките. Беше му казано, че тези машини са две от общо трите на компанията и обикновено се връщали между полунощ и един, както бе станало и днес. Третият самолет от флота на Алфа, който отсъстваше, бе бяла двумоторна Чесна, пилотирана от господин Уигинс — нейният курс обикновено приключваше към три или четири сутринта. Халил погледна светещия циферблат на часовника си. Вече бе 2:58. Надяваше се, че господин Уигинс се движи в график и няма да закъснее.
Остана скрит в сянката на контейнера, взираше се в летището. В далечината се виждаха светлините на главния терминал, както и лампите на пистите. Малко машини излитаха и кацаха в този час, така че Халил веднага забеляза светлините на малък самолет, който се спускаше към най-близката писта.
Самолетът кацна и два бели лъча разсякоха мрака и осветиха пътеката за рулиране, водеща към стоянките.
Халил не помръдваше, ослушваше се за приближаващи хора. Ако някой се появеше, имаше две възможности — щангата или пистолета. Бягството не фигурираше като опция. Дълго бе чакал този момент и сега бе съвсем близко до Уигинс, последния от осмината пилоти, които бяха пуснали бомбите си върху Ал Азизия в Триполи, където беше живял и където бе загинало семейството му.
Двумоторният самолет продължаваше да рулира към него и Халил се замоли именно това да е машината, която му трябваше. Когато самолетът приближи, видя, че е бял, и му се стори, че вижда на опашката му емблемата на Алфа. Отвори сака и извади тежката щанга.
Самолетът влезе в стоянката и спря на десетина метра от него. Светлините му угаснаха, двата двигателя замлъкнаха и нощта отново стана тъмна и тиха.
Халил наблюдаваше и чакаше. Откъм самолета се чу скърцане, после вратата от лявата страна се отвори и един мъж слезе.
Стоянките бяха слабо осветени и Халил не можеше да е сигурен, че е Уигинс, но това беше неговият самолет, автомобилът на паркинга също бе негов, а и времето на пристигането му съвпадаше. Нямаше да се притесни, ако убие по погрешка някой друг, само че това щеше да предупреди Уигинс, а и властите, че той, Асад Халил, отново е тук.
Пилотът носеше нещо — вързани с въжета клинове за запиране — и се наведе да постави първия зад лявото колело на самолета.
Халил грабна сака и затича, преодоля десетте метра до машината за секунди.
Пилотът поставяше втория клин пред колелото, но чу шума, обърна се и се изправи.
Халил — вече беше при него — на мига разпозна лицето от фотографиите. Наистина бе Чип Уигинс. Уигинс впери поглед в него.
— Кой си ти?
Халил беше пуснал сака и държеше щангата с две ръце. Замахна, стовари я с все сила върху лявото рамо на Уигинс и му счупи ключицата.
Уигинс изрева от болка, залитна и падна. Халил замахна пак и му счупи дясната капачка, после отново — този път счупи левия пищял. Последният удар счупи дясното рамо на Уигинс.
Виковете на пилота вече едва се чуваха — беше на път да изгуби съзнание.
Халил се огледа, после хвърли щангата и сака в кабината. Коленичи до Уигинс, хвана го за ризата, вдигна го и го преметна през рамо. Изправи се, качи го в самолета и затвори вратата.
Товарният отсек беше тъмен и таванът бе нисък, така че се наложи да се движи приведен към задната част. Пусна изпадналия в безсъзнание Уигинс и го нагласи да седи, опрял гръб в стената.
Извади касапския трион и коленичи върху краката на Уигинс. После извади от джоба си ампула амоняк и я счупи под носа му. Главата на Уигинс се отметна назад и Халил го плесна по бузите.