Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Трябва да се измият плодовете. — Гласът й беше хрипкав. Розалин отиде до мивката и започна да работи с ръчната помпа, която баща й и Ерик бяха инсталирали само преди година, така че да не се налага повече тя или Фрида да носят вода от кладенеца пред хана.
— И остани такова мило дете, каквото си, Розалин — каза Фрида. — По света вече има достатъчно мъка.
И бързо излезе от кухнята, като че ли имаше някаква работа, но Розалин знаеше, че просто иска да постои малко сама. Разговорът с ковача беше освободил нещо, отдавна заровено от Фрида. Розалин не разбираше какво е то, но през своите шестнадесет години момичето не бе виждало майката на Ерик да плаче. И сега, докато чистеше плодовете за вечерния пай, се чудеше това добре ли е, или не.
Вечерта бе спокойна — малко местни жители се отбиха в „Червената патица“ за по едно питие, а само един поиска ядене. Ерик свърши с почистването на казана — това бе едно от задълженията му, окачи го на куката над огъня, където въглените вече тъмнееха, и пожела лека нощ на Розалин, понесла халби бира към една маса, заета от четирима от най-известните градски калфи. Всеки от тях ухажваше дъщерята на ханджията, но по-скоро за да не изостане от другите, отколкото от истински интерес към младото момиче.
Ерик намери майка си да стои до вратата, загледана в нощното небе, обсипано с едри звезди. Тази вечер грееха и трите луни, нещо, което се случваше рядко, и картината заслужаваше човек да й се наслади.
— Лека нощ, майко — тихо каза Ерик, докато минаваше край нея.
— Постой малко при мен — каза тя меко, по-скоро с молба, отколкото със заповед. — В подобна нощ срещнах баща ти.
Ерик бе чувал историята и преди, но знаеше, че майка му се бори с нещо, което бе станало по време на разговора с ковача. Не разбираше какво бе станало, но знаеше, че майка му има нужда да поговори. Седна на стълбите до нея.
— Ото беше дошъл за пръв път като барон в Рейвънсбърг, след като баща му бе починал преди две години. Беше стоял на приема в Дома на винарите и фермерите и след пийването с местните водачи беше излязъл на разходка, за да се разведри. Той не обичаше да се церемони много с протокола и беше наредил на слугите и охраната си да го оставят сам. — Тя се вглеждаше в нощта, събуждайки спомените си. — Бях отишла на фонтана заедно с други момичета, за да флиртувам с момчетата. — Ерик си спомни последното си отиване там с Ру и разбра, че това е стар обичай. — Баронът дойде на светлото и изведнъж ние се превърнахме в група притеснени деца. — Ерик забеляза искрица в майчините си очи и усети отзвук от атмосферата, обгръщала хорските сърца още преди той да е бил роден.
— Бях притеснена също като останалите, но бях достатъчно горда, за да го покажа — каза тя с измъчена усмивка и по лицето й се затъркаляха сълзи. Ерик можеше да си представи картинката как пийналият барон е издебнал хубавата Фрида при фонтана.
— Имаше дворцови маниери и благороднически ранг, и богатство, и имаше нещо честно и открито в него, Ерик. Младеж, притеснен, че трябва да излезе между другите младежи. Беше на двайсет и пет години, младолик за възрастта си. Но ми подкоси краката със сладки думи и приятни шеги. След по-малко от час легна с мен под едно дърво в ябълковата градина. — Тя въздъхна и Ерик отново си представи, че вместо тази желязна жена, която бе познавал цял живот, бе съществувало нежно младо момиче.
— Имах ужасна репутация, но дотогава не бях познала друг мъж. Той беше имал други жени, защото беше уверен, но също така беше внимателен, нежен и любящ. — Тя погледна сина си. — В тъмнината, под звездите, говорихме за любов. На следващия ден си мислех, че никога няма да го видя отново, и се причислих към другите глупави момичета, умело очаровани от благородници.
— Но след месец той дойде при мен, в един късен следобед, сам, яхнал кон, покрит с пяна от изнурителната езда от замъка му — продължи Фрида. — Скрит под голямо наметало, се вмъкна в хана, намери ме и се разкри. И за голямо мое учудване ми се обясни в любов и поиска ръката ми. — Тя се засмя горчиво. — Казах му, че е луд, и избягах от хана.
— Но когато се върнах, го намерих да чака на същото място, като обикновен селянин. Отново говори за любовта си към мен и отново му казах, че сигурно е полудял. — В очите й се събраха сълзи.
— Той се засмя и каза, че само така изглежда, но след това взе ръката ми и се втренчи в очите ми, целуна ме и това ме убеди. — Тя въздъхна. — И аз разбрах защо отидох с него първия път — не заради ранга или положението му, а защото и аз го обичах така.
Майка му продължи все така без да го гледа:
— Предупреди ме, че никой не трябва да знае за нашата взаимна любов, докато не отидел до Риланон, за да помоли крал Луам за разрешение да се ожени за мен, защото традицията го задължавала да окаже това уважение на своя сеньор. Но за да подпечатал любовта ни и да ме убеди, че клетвите ни са верни, ме отведе в малък параклис, използван по време на събиране на реколтата, и един странстващ монах — той се задържа в града по-малко от ден — ни ожени. Монахът обеща да не говори за тази сватба, докато Ото не му разреши, и ни остави сами, защото на следващата сутрин баронът планираше да тръгне, за да се срещне с краля.