Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Здравей, Пърси! — каза Ерик.
— Здрасти, Ерик! — отвърна кочияшът. На дългото му слабо лице, като че ли бе замръзнала усмивка, очертана от прахта по пътя. После се обърна към двамата си пътници — един добре облечен човек и друг в униформа:
— Рейвънсбърг, господа.
Униформеният кимна и се премести към задната част на каретата, докато Ерик помагаше на Пърси да свали стъпалото.
— Ще отсядаш ли тука? — попита той кочияша.
— Не — отвърна Пърси. — Отиваме към Улвъртън, закъдето пътува този господин. — Улвъртън беше следващият град по посока на Даркмоор, на по-малко от час път с бърза карета. Ерик знаеше, че пътникът не би искал да спира за обяд толкова близко до крайната си цел.
— Оттам пътувам празен до Даркмоор, така че ще имам достатъчно време и няма защо да бързам. Кажи на майка ти, че ще се върна след няколко дни. Пожелай й всичко хубаво и добави, че имам достатъчно място за най-добрия й пай от кълцано месо. — Усмивката на Пърси продължаваше да разтяга слабото му лице, докато се потупваше по корема, все едно че е гладен.
Ерик кимна и след като кочияшът потегли, се обърна към мъжа, който беше слязъл от каретата, за да го попита дали иска стая в хана, но видя, че той е завил зад хамбара.
— Господине! — викна Ерик и забърза подире му.
Заобиколи хамбара и стигна ковачницата. Видя, че странникът вече е свалил торбата си и е съблякъл пътното си наметало. Мъжът беше с широки рамене и здрави ръце като Ерик, макар и с една глава по-нисък. Снопче сива коса падаше от плешивото му теме и му придаваше някак замислен вид. Веждите му бяха гъсти и черни, а лицето му — гладко избръснато, макар че кожата му беше почти бяла от прахта по пътя. Оглеждаше внимателно всичко. После се обърна, погледна младежа, застанал на вратата, и каза:
— Ти трябва да си чиракът. Ковачницата е поддържана в ред, момче. Това е добре. — Говореше с носовия глас, характерен за жителите на Далечния бряг или на Островите на залеза.
— Кой си ти? — попита Ерик.
— Натан. Аз съм новият ковач, изпратен от Крондор.
— От Крондор? Нов ковач? — Изражението на Ерик показваше притеснението му.
Едрият мъж повдигна рамене и окачи наметалото си на един клин на стената.
— Гилдията ме попита дали искам тази ковачница. Казах „да“ и ето ме тук.
— Но това е моята ковачница — каза Ерик.
— Това е баронско назначение, момче — каза Натан. Тонът му стана по-твърд. — Ти може да знаеш много неща — дори може да си талантлив, — но по време на война трябва да ковеш брони и да подковаваш конете на барона така добре, както се грижиш за орните коне на селяните.
— Война! — възкликна Ерик. — Война не е имало, откакто Даркмоор е бил завладян!
Мъжът бързо пристъпи напред и го стисна за рамото.
— Знам как се чувстваш. Но законът си е закон. Ти си чирак от гилдията…
— Не.
— Не? — Веждите на ковача се повдигнаха. — Твоят майстор не те ли е регистрирал в гилдията?
Със смесени чувства — гняв и иронична веселост — Ерик каза:
— Бившият ми майстор беше повечето време пиян. Аз въртя чука в тази ковачница от десетгодишен, майсторе. Години наред той обещаваше да отиде до Крондор или до Риланон, за да регистрира чирачеството ми пред гилдията. Първите три години го молих да изпрати съобщение по кралската поща, но след това… Бях много зает, за да продължа да го моля. Той умря преди два месеца и за това време работих достатъчно, за да посрещам нуждите от ковашки услуги.
Мъжът си потърка брадата, после поклати глава.
— Това е проблем, младежо. Ти си поне три години по-голям от повечето, които започват чиракуване…
— Започват! — възкликна Ерик. Едва сдържаше гнева си. — Мога да меря сили с всеки ковач от гилдията…
— Точно там е въпросът! — Натан се намръщи. — Точно там е въпросът. Може да си най-добрият ковач в кралството, в цяла Мидкемия, но никой от гилдията не знае това. Ти не си записан в списъка на чираците и нито един майстор от гилдията не е преценявал работата ти. Така че трябва да започнеш…