Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Новините са лоши — Грейлок яхна коня си. — Принцът е мъртъв. Това ще бъде съобщено на населението от кралския вестител в края на седмицата.
— Принц Арута е мъртъв? — попита Ерик.
— Падна и си счупи бедрото — кимна Грейлок. — Доколкото разбрах, е умрял от усложненията. Беше възрастен мъж, някъде около осемдесетте, ако не се лъжа.
Принц Арута беше нещо като емблематична личност в Крондор, откак Ерик се помнеше и според мнението на всички той бе човекът, допринесъл най-много за мира в кралството.
Принцът бе баща на крал Боррик, който само преди пет години бе наследил чичо си Луам, брата на Арута.
За Ерик принцът бе далечна фигура; той никога не го беше виждал, но почувства нотка на съжаление. По всеобща оценка принц Арута беше добър владетел и герой на младини. Докато Грейлок обръщаше кобилата, Ерик каза:
— Кажи на баща ми, че ще отида там, където е казал.
Грейлок махна за довиждане, бодна леко кобилата с шпорите си и тя напусна в тръс двора на хана.
Натан, който през месеците, прекарани тук, беше разбрал по-голямата част от историята на Ерик, каза:
— Сигурно ще ти трябва малко време, за да се приведеш в ред.
— Не бях помислил за това — каза младежът. — Искам да отида по-рано.
Беше късна пролет и слънцето залязваше час след вечеря. На Ерик щеше да му трябва поне час, за да отиде в другия край на Рейвънсбърг, да мине през лозята и да стигне до пасбището. Но времето щеше да му стигне само в случай, че тръгнеше в мръсните си дрехи.
— Глупчо. — Натан шеговито го плесна по тила. — Отивай да се миеш. Сигурно ще е важно.
Ерик благодари на Натан и забърза към ковачницата. Извади единствената си хубава риза, отиде на чешмата и започна трескаво да се търка, за да свали колкото се може повече сажди от себе си. Най-накрая се почувства чист и сложи новата си риза.
Изтича покрай хамбара и отиде в кухнята, където вече слагаха яденето на масата. Майка му го изгледа подозрително и попита:
— Защо си сложил хубавата си риза?
Той не искаше да разказва на майка си за назначената среща — смяташе, че ако чуе, ще поиска да го придружи и да предизвика скандал, и затова промърмори неопределено:
— Трябва да изляза след вечеря. — После се наведе над телешкото задушено, поставено пред него.
Мило се засмя.
— С някое от градските момичета, а?
— Нещо такова — каза Ерик и това накара Розалин тревожно да го погледне и лека червенина да запълзи по бузите й.
Ерик продължи да вечеря в мълчание, докато Мило и Натан си бъбреха за събитията през деня, а жените се умълчаха като младежа.
Натан имаше особено, сухо чувство за хумор, което затрудняваше човек да разбере дали се подиграва, или се шегува. Заради това отначало Мило и Фрида го приемаха малко хладно.
Но неговата жизнерадостна природа и ясна оценка за дребните житейски неща бяха спечелили дори майката на Ерик, която често се мъчеше да скрие усмивката си при някоя от шегичките му. Ерик веднъж го запита как винаги може да бъде в добро настроение и разположение на духа и отговорът го изненада.
— Когато загубиш всичко — беше казал Натан, — вече няма какво да губиш. Тогава имаш два избора: или да се убиеш сам, или да започнеш да изграждаш нов живот. Когато започнах новия си живот без семейството, реших, че единственото, което си струва, е да живееш за малките радости: добре свършената работа, красивия изгрев, смеха на играещите деца, чашата хубаво вино. Така по-лесно се справяш с трудната част от живота. Крале и маршали могат да погледнат назад и да възродят в паметта си своите триумфи, големите си победи. Ние, обикновените хора, трябва да извличаме удоволствие от малките победи в живота.
Ерик не си дояде вечерята и като помоли да го извинят, скочи от масата и забърза през общата зала, догонван от смеха на Мило. На вратата се сблъска с готвещия се да почука Ру.
— Почакай бе! — викна Ру, като едва не се строполи от сблъсъка е едрия си приятел.
— Не мога. Трябва да се срещна с един човек.
Ру го хвана за ръката и почти се свлече две стъпала надолу. Ерик спря и попита нетърпеливо:
— Какво има?
— Баща ти ли е изпратил да те повикат?
Ерик отдавна беше спрял да се учудва на градските приказки, че Ру е способен да надуши всичко, но този път беше като гръмнат.
— Защо питаш?
— Защото от вчера следобед, пътят бъка от конници на кралската поща, понякога по трима в група, и един ескадрон кавалеристи на барона, следван от две роти пехотинци, мина тази сутрин през източния край на града, в южна посока, а преди час личните гвардейци на барона се появиха пред Дома на винарите и фермерите. Заради това идвах да ти кажа. А и ти си облякъл най-хубавата си риза.