Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не е събрал много за цял един живот.
Повдигна сандъка и го отнесе зад хамбара, сложи отгоре и чантата. По-късно щеше да види дали е останало нещо годно за употреба. Винаги се намираха бедни селяни в лозята покрай града, които щяха да се зарадват на дреха, която все още може да се носи.
После пак влезе в стаята и застърга събираната с години мръсотия по каменните стени.
Ерик влезе в кухнята и намери Мило, зазяпан в Натан, който беше седнал от другата страна на голямата маса и почти привършваше голямо парче задушено. Мило кимаше на нещо, казано от ковача. Розалин и Фрида бяха заети с приготвянето на зеленчуците за вечерята.
Младежът погледна майка си, която стоеше безизразно пред мивката, заслушана в разговора на мъжете. Розалин, навела глава към нея, изглеждаше загрижена. Ерик застана зад майка си — искаше да се измие. Тя кимна, без да го поглежда, и се отмести към огнището, където държаха топъл хляба, купен сутринта от хлебаря.
— Справям се с желязото — тъкмо казваше Натан, — но трябва да си призная, че конете са ми безразлични от краката нагоре. Мога така да наглася подкова, че да балансирам куцукането, или да отстрани някакъв друг проблем при ездата, но за останалото съм неук.
— Тогава си постъпил умно като си задържал Ерик — каза Мило с почти бащинска гордост. — Той прави чудеса с конете.
— Майсторе — попита Розалин, — от това, което казахте, разбрах, че сте могли да избирате измежду всяка от големите ковачници на баронството или дори тези в рамките на херцогството. Защо се спряхте на нашия малък град?
Натан бутна встрани паницата, която бе вече опразнил, и се усмихна.
— Да си кажа истината, любител съм на виното, и това е най-голямата разлика в сравнение с предишния ми дом.
— Само преди два месеца — промърмори Фрида — погребахме един ковач, който много обичаше да си пийва, а сега ето ти друг! Може би боговете са намразили Рейвънсбърг!
Тонът на Натан беше спокоен, но си личеше, че едва сдържа яда си.
— Добра жено, обичам виното, но не съм пияница — каза той. — Никой пияница няма любяща жена и обични деца. И да пия повече от чаша на ден, това е на някакъв празник. Ще съм ти благодарен, ако не си позволяваш бележки за неща, за които нямаш никаква представа. Ковачите са различни, както и всички останали хора.
Фрида се изчерви, но каза само:
— Огънят е доста силен. Хлябът ще изсъхне до вечерята. — После взе една лопатка, за да покрие въглените, макар че всички знаеха, че това е ненужно.
Ерик я погледна за момент, после се обърна към Натан.
— Стаята е чиста, господине.
— Всичките ли ще спите в тази малка стаичка? — рязко попита Фрида.
Натан стана, взе си наметката и пътната чанта и попита:
— Всичките ли?
— Ами децата и съпругата ви, за които говорихте така нежно.
— Те са мъртви. — Гласът на Натан беше спокоен. — Убиха ги разбойници при ограбването на Далечния бряг. Тогава бях старши калфа при ковача на барон Толбърт в Тулан. — Всички мълчаха. Той продължи: — Бях заспал, но шумът на битката ме събуди. Казах на Марта да се погрижи за децата и изтичах в ковачницата. Едва направих две крачки пред вратата, когато бях ударен на две места от стрели — посочи рамото си, после левия си хълбок — тук и тук. Паднах. Мисля, че после върху мен се стовари и друг човек. Когато на следващия ден се свестих, съпругата и децата ми бяха мъртви. — Той се огледа. — Имахме четири деца: три момчета и едно момиченце.
Въздъхна.
— Малката Сара беше очарователна. — Той замълча, замисли се за няколко секунди и каза: — По дяволите. Минаха двайсет и пет години оттогава. — И без да добави нищо друго, стана, кимна на Мило и тръгна към вратата.
Фрида гледаше така, като че ли някой я е ударил. Като че ли понечи да каже нещо, но явно не можа да намери подходящите думи.
Ерик погледна след излизащия ковач, после се обърна към майка си. За пръв път през живота си се чувстваше засрамен заради нея и откри, че това чувство никак не е приятно. Забеляза, че и Розалин гледа Фрида с раздразнение и съжаление. Мило се престори, че не е станало нищо, стана и тръгна към стаята си.
— Ще ида да видя как се е настанил — каза Ерик. — Ще трябва да се погрижа и за конете.
След като той излезе, Розалин мълчаливо зашета из кухнята, като се мъчеше да спести притеснението на Фрида. След малко обаче видя, че майката на Ерик плаче, поколеба се, защото не знаеше какво да направи, но накрая каза:
— Фрида?
Майката на Ерик се обърна към нея. Страните й бяха мокри от сълзи.
— Мога ли да направя нещо? — попита Розалин.
За един безкраен миг Фрида остана неподвижна, после каза: