Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Принцът на Крондор е мъртъв — каза Ерик; не искаше Ру да се навърта край него. — Ето защо… — Без малко да каже, че именно по тази причина баща му минава през града на път за Крондор, но вместо това измърмори: — Ето защо… е цялата тази шумотевица.
— Значи онези войници се отправят на юг — каза Ру, — за да подсилят граничните гарнизони в случай че императорът на Кеш прояви амбиции сега, когато Арута е мъртъв. — Ру като новопоявил се специалист по военните дела, не разбра, че си говори сам, защото Ерик отново бе закрачил бързо напред.
— Хей! — извика Ру и се спусна да догони приятеля си. Ерик вече напускаше улицата на „Червената патица“ и тръгваше към главния площад. — Къде отиваш бе?
— Трябва да се видя с един човек.
— С кого?
— Това си е моя работа.
— Не е с момиче, защото щеше да тръгнеш на север към фонтана, а не на изток към баронския път.
Очите на Ру се разшириха.
— Отиваш на среща с баща си! Преди малко само се шегувах.
— Не искам да казвам никому нищо — отвърна неуверено Ерик. — Особено на майка ми.
— Ще го пазя в тайна.
— Добре — рече Ерик и хвана тесните рамене на Ру с яките си ръце. — Иди да си прекараш някъде приятно, без да е много незаконно, и за награда довечера ще ти разкажа. Ще се видим в хана.
Ру се намръщи, но се обърна, сякаш подчертаваше, че ще остави приятеля си да върви сам.
Ерик забърза край дюкянчетата, сбутани около градския площад, после мина покрай къщите, притежавани от високопоставени членове на различни занаяти и гилдии, сетне край порутените работнически домове, къщите на семейните чираци и търговци без собствени магазинчета.
Напусна чертите на града бързо и тръгна по източния път. Мина край малките зеленчукови градини, където дребни търговци, разнасящи плодове и зеленчуци с ръчните си колички, отглеждаха стоката си, после и край големите източни лозя. Спря, за да чака там, където баронският път, водещ към Даркмоор, пресичаше главното шосе за Рейвънсбърг.
Докато тънеше в догадки, до слуха му достигнаха звуците на приближаващи се ездачи. Скоро видя ескадрон кавалеристи, изпъкващи на фона на залеза, да изкачват далечния хълм. Яздеха на североизток. Когато наближиха, разбра, че са от хората на барона. Зад тях се движеше каретата, с която баронът бе посетил официално града последния път. Докато наближаваха, нещо в гърдите му се сви. И имаше защо — приближаваха се природените му братя. Първите конници отминаха, но Стефан и Манфред спряха конете си.
— Какво! Пак ли ти? — изрева Стефан и със заплашителен жест посегна към сабята си, но по-младият му брат изкрещя:
— Стефане! Недей! Остави го!
По-младият брат заби пети в хълбоците на коня и се присъедини към дружината, но по-големият се колебаеше.
Когато повечето войници отминаха, Стефан изкрещя:
— Отсега те предупреждавам, братко: когато наследя мястото на барона, въобще няма да те търпя. Ако зърна дори следа от теб или майка ти на обществено място или при официални случаи, така бързо ще ви арестувам, че и сенките ви дълго ще ви търсят, докато ви намерят. — Без да дочака отговор, яростно заби шпори в хълбоците на коня си и препусна да настигне по-младия си брат.
След това се появи главният воински отряд, следван от каретата на барона. Конниците преминаха в бърз тръс, но каретата намали. Когато беше почти до Ерик, завесата на прозорчето се дръпна и той видя лице, което се взираше в него в настъпващия полумрак. За момент баща и син се гледаха втренчено и Ерик бе обзет от смущаващи чувства.
Този миг внезапно отмина и каретата продължи да трополи нататък.
Ерик остана озадачен и ядосан, докато следващата група воини се точеше край него. Бе очаквал баща му да му каже нещо, а не само да се погледнат за момент.
Докато се обръщаше да си тръгне, последният конник дръпна юздите и спря.
— Ерик!
Младежът се обърна и видя Оуен Грейлок да слиза от коня си. Като забрави за любезността, Ерик се отдаде на гнева си.
— Мислех, че сме приятели, майстор Грейлок; дотолкова, доколкото позволява положението ни в обществото. Но ти ме разкара през целия град чак дотук, за да може Стефан да ме обиди и заплаши, а баща ми да надникне от топлата карета и да ме погледне!
— Ерик, това беше молба на баща ти — отвърна Грейлок.
Ерик постави ръце на кръста си и пое дълбоко дъх.
— Значи всъщност е искал Стефан да ми каже, че трябва да напусна баронството?
Грейлок сложи ръка на рамото на младежа.
— Не, това е работа само на Стефан. Баща ти искаше да те погледне за последен път. Той умира.
— Умира? — Ерик почувства как в него изплуват неочаквани усещания — паника и съжаление, някак си далечни и мъгляви, като че ли бяха чувства, изпълващи гърдите на другиго.