Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
После поведе ковача през задната врата към помещението, което Тиндал беше използвал за спалня.
— Повечето време бившият ми майстор беше пиян и се страхувам, че стаята му може би е… — Той отвори вратата.
Смрадта, която ги посрещна, без малко щеше да накара Ерик да повърне. Натан се отдръпна, намръщи се и каза:
— Работил съм с пияници, момче. Това е вонята на повръщано. Никога не търси убежище в бутилката, Ерик. Това е бавна и мъчителна смърт. Срещай мъжки бедите, бори се с тях и после ги отхвърляй.
Нещо в погледа му подсказваше, че не повтаря просто нравоучение, а говори от сърце.
— Ще почистя стаята, майсторе, докато отидеш да си отдъхнеш в хана.
— Да, добре ще е да се запозная с ханджията. В крайна сметка той ще ми бъде хазаин. И ще използвам времето да похапна.
Ерик се сети, че не беше помислил за това. Дюкянът на майстора можеше да бъде гарантиран от гилдията, а градският патент можеше да бъде изключително важен, но въпреки това ковачът беше като всички други занаятчии, принуден да търси най-добрата печалба и най-добрите условия, при които да живее.
— Майсторе — каза Ерик, — Тиндал нямаше семейство. На кого…
— На кого ще платиш за всички тези сечива? — Натан сложи ръка на рамото на Ерик. Той кимна.
— Собствените ми инструменти — каза Натан — ще дойдат с товарна кола в най-скоро време. Нямам желание да взимам това, което не ми принадлежи, Ерик. — Той потърка брадичката си. — Когато си готов да напуснеш Рейвънсбърг и можеш да отвориш своя собствена ковачница, нека да кажем, че те ще отидат заедно с теб. Ти си бил неговият последен чирак. Традицията е да заплатиш тия сечива на вдовицата, но тъй като такава няма, няма на кого да се плати, нали?
Ерик разбра колко благородно предложение му се прави. Очакваше се чиракът по някакъв начин да спестява от припечеленото, за да може по времето, когато стане калфа, да си купи сечива и наковалня, а и да заплати за построяването на ковачница, ако е необходимо. Много млади калфи започваха съвсем скромно, но Тиндал, въпреки всичката си разпиляност напоследък, беше майстор от много години и разполагаше с всякакви сечива за занаята, понякога по две или три. Ако се грижеше добре за тях, Ерик можеше да ги използува цял живот.
— Ако желаеш — каза Ерик, — мога да те заведа до кухнята.
— Ще се оправя. Само ела да ми кажеш, когато стаята е почистена.
Натан тръгна към задната част на хана, а Ерик пое дъх и влезе в стаята на Тиндал. Отвори единствения прозорец, но това не помогна и той избяга навън заради смрадта. Не понасяше неприятните миризми, защото макар да беше здрав във всяко отношение, имаше слаб стомах. Беше свикнал с миризмите на обора и на ковачницата, но вонята на болестта и човешките нечистотии му докара пристъпи в гърлото и очите му се насълзиха. Все пак изнесе завивките на Тиндал и като дишаше през уста и извиваше глава настрани, изтича до големия казан, който майка му използваше да пере, и ги хвърли вътре. Докато разпалваше огъня, дойде майка му и попита:
— Кой е този, който твърди, че бил новият ковач?
— Не твърди; той е. — Ерик не беше в настроение да спори с майка си, затова се стараеше да говори спокойно. — Гилдията го изпраща.
— Е, а ти каза ли му, че вече има ковач тука?
Ерик разпали огъня под казана, изправи се и каза колкото можеше по-твърдо:
— Не. Това е ковач от гилдията. А аз нямам никакво положение в гилдията. — И като мислеше за сечивата на Тиндал, добави: — Натан се държа много благородно и ме остави на работа. Той официално ще ме представи за чирак пред гилдията и…
Очакваше разправия, но вместо това майка му само кимна и си тръгна, без да каже дори и дума. Силно учуден от това, че не бе избухнала, Ерик постоя неподвижно за момент, после се сети за пращящия огън и недовършената работа, взе едно от твърдите калъпчета сапун, използван за пране на постелките от хана, и го счупи на две. Хвърли едната половинка в казана и започна да разбърква водата с една дървена лопатка. Докато водата ставаше тъмнокафява, той се питаше: защо майка му не оспори нещата? В изражението й имаше някаква обреченост, която не бе виждал досега.
Когато прането завря, Ерик отново отиде в стаята на ковача и събра личните вещи на Тиндал: един-единствен голям сандък и една чанта. Остави разклатения дървен гардероб, в случай че Натан решеше да закача вътре дрехите си; винаги можеше да го изхвърли, ако на майстора нямаше да му трябва.
След като изнесе навън и последните лични вещи на Тиндал, огледа малката купчина и промърмори: