Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Фрида замълча за момент; после в тона й се усети познатата горчивина.
— И така и не се върна. Изпрати пратеник, твоя приятел Оуен Грейлок, с новината, че кралят е отхвърлил молбата му и му е наредил да се ожени за дъщерята на херцога на Ран. За доброто на кралството, каза ми Грейлок. И ми съобщи, че кралят наредил на Великия храм на Дала в Риланон да обяви брака за невалиден, и бяха подготвили документ с кралски печат, така че да не засегне Матилда или някой от синовете, които тя можеше да роди. Посъветваха ме да си намеря добър мъж и да забравя Ото.
По бузите й течаха сълзи.
— Какъв удар беше за Грейлок, когато му съобщих, че чакам дете.
Тя въздъхна и хвана ръката на сина си.
— Когато наближи време да раждам, тръгнаха слухове кой е баща ти, този търговец или онзи фермер. Но когато се роди и бързо се превърна в отражение на баща си на младини, никой не отричаше, че си момче на Ото. Дори и баща ти не го отрече публично.
Ерик беше слушал тази история много пъти, но никога не му беше разказана по този начин. Нито веднъж досега не беше мислил за майка си като за младо влюбено момиче, или за горчивината, която сигурно е изпитвала при новината, че Ото се жени за Матилда. И все пак нямаше смисъл да се живее с вчерашния ден.
— Но и не ме припозна — каза Ерик.
— Наистина — съгласи се майка му. — Но все пак ти остави много: ти носиш фамилното име фон Даркмоор. Можеш да го използваш с гордост, а ако някой се осмели да ти възрази, можеш да го погледнеш право в очите и да му кажеш: „Дори Ото, барон фон Даркмоор, не е отричал правото ми на това име.“
Ерик притеснено докосна ръката на майка си. Тя впери очи в него и се усмихна със стегнатата си, строга усмивка, но все пак в нея имаше топлина.
— Този Натан… мисля, че може би е добър човек. Научи каквото можеш от него, защото никога няма да получиш правото си по рождение.
— Това си е твоя мечта, майко — каза Ерик. — Малко разбирам от политика, но това, което чух в канцеларията, ме кара да вярвам, че дори в параклиса да е бил и самият велик жрец на Дала като свидетел, това не би имало голямо значение. Кралят по причини, които е знаел най-добре, е пожелал баща ми да се ожени за дъщерята на херцога на Ран — така е било и винаги така ще бъде.
Помълчаха малко и после Ерик каза:
— Ще трябва да ида да се видя с Натан. Да му кажа какво мога и да разбера какво ще иска от мен. Мисля, че си права: той е добър човек. Може да ме кара да върша черната работа, но като че ли се опитва да направи най-доброто за мен.
Обзета от внезапно чувство, Фрида обви ръце около врата на сина си и прошепна:
— Обичам те, сине!
Ерик стоеше неподвижен, не знаеше какво да отговори. Тя му спести неудобството, като го остави и бързо се прибра в кухнята.
Ерик постоя за момент неподвижен, после бавно закрачи към стаята на Тиндал — не, вече на Натан.
Месеците минаваха и нещата в „Червената патица“ си вървяха постарому. Натан бързо се приобщи и не след дълго трудно можеха да си спомнят какво беше, когато Тиндал бе ковач. От своя страна, Ерик откри, че майсторът му е истински извор на знания, защото повечето от това, на което го беше научил Тиндал, всъщност беше само основата на занаята. Натан много по-добре знаеше как да работи първокласно, дори изключително добре. Познанията му по тънкостите при произвеждането на различни оръжия и брони откриха цял нов свят пред Ерик, защото някога Натан беше бил личен оръжейник на барон Толбърт в Тулан.
Един ден тропотът на подкови по каменната настилка накара Ерик да погледне навън, докато държеше един нажежен лемеж, който Натан ковеше за един местен фермер. Оуен Грейлок, мечемайстор на барона, се появи на кобилата си иззад хамбара, откъм вътрешния двор на хана.
Натан хвана горещото желязо с клещите и го потопи във водата, после излезе и застана до Ерик, който беше пристъпил към коня, за да държи юздите му, докато Грейлок слиза.
— Мечемайсторе! — каза Ерик. — Тя не куца, нали?
— Не — каза Оуен, като кимна на Ерик да се увери сам.
Ерик прокара ръка по левия крак на животното, Натан също приклекна, отмести младежа встрани и огледа крака.