Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Няма да чиракувам още седем години! — каза Ерик. Едва сдържаше яда си.
— Ако ме прекъснеш още веднъж, момче — каза Натан, — ще престана да бъда учтив.
Изражението на Ерик показваше, че е далеч от мисълта да се извини, но все пак той замълча.
— Можеш да идеш до Крондор или до Риланон и да отправиш писмена молба към гилдията. Ще бъдеш изпитан и оценен. Ако покажеш, че знаеш достатъчно, ще ти позволят да чиракуваш или дори могат да ти дадат звание на калфа, макар че сериозно се съмнявам в това; дори да си най-добрият, когото са виждали, все пак в тия неща си има правила. Малко хора биха пожелали да ти дадат по-високо звание, без да си се потил достатъчно за него. И винаги има възможност да ти кажат, че се надценяваш, и да ти покажат вратата.
Последното беше казано с твърд тон и внезапно Ерик разбра, че този човек е прекарал поне седем години като чирак и може би два пъти повече като калфа преди да вземе значката си на майстор — и за него очевидно Ерик беше просто едно хленчещо хлапе.
— Или можеш да чиракуваш тук, в своя роден град, при семейството си и приятелите си, и да запазиш търпение. Ако си толкова добър, колкото твърдиш, ще направя всичко възможно по най-бързия начин да ти дам оценка, така че да можеш да кандидатстваш за своя собствена ковачница.
Ерик го погледна така, сякаш отново искаше да възрази, че това е неговата ковачница, но не каза нищо.
— Или, ако искаш, можеш да се изнесеш — продължи Натан, — да отидеш някъде, където искаш, и да станеш независим ковач. С твоя талант можеш да си изкарваш прехраната, но без значката на гилдията никога не можеш да отвориш ковачница даже и в най-затънтеното село, освен ако не искаш да ходиш на границата. Защото всеки благородник ще повери коня или бронята си само на майстор от гилдията, а обикновените хора — най-малко на калфа. И това означава, че независимо колко си добър, никога няма да бъдеш нищо повече от обикновен тенекеджия.
Ерик мълчеше.
— Какво, мислиш ли? — продължи Натан. — Това е добре. Имаш възможност да избираш: да останеш да учиш и да усъвършенстваш уменията си, а аз ще съм щастлив, че мога да разчитам на опитни ръце и че няма да те уча на всяко нещо. Или можеш да се махнеш, ако мислиш, че знаеш колкото мен, което няма да бъде в полза и на двама ни. Има само едно място за майстор в тази ковачница, момче, и то е мое. Така че с това е приключено и нямаш избор. Искаш ли време, за да помислиш върху това?
— Не — след кратка пауза каза Ерик. — Нямам нужда от време за размисъл, майстор Натан. — И с въздишка добави: — Прав си — в една ковачница има само един майстор. Аз…
— Изплюй камъчето, момче.
— Толкова дълго отговарях за всичко тук, че чувствах ковачницата като моя и си въобразявах, че ще ми бъде дадена от гилдията.
— Разбирам те — кимна Натан.
— Но не е твоя грешка, че Тиндал беше повлекан и времето ми тук е отишло напразно.
— Не е така, момче.
— Ерик. Казвам се Ерик.
— Не е така, Ерик — каза Натан и изведнъж му стовари едно кроше, което го повали. — И както ти казах, ако ме прекъснеш отново, ще престана да бъда учтив. Държа на думата си.
Ерик седна на земята и заразтрива челюстта си. Знаеше, че отчасти ковачът имаше право да го удари. След момент каза:
— Да, майсторе.
Натан му подаде ръка и Ерик я стисна. Ковачът му помогна да се изправи.
— Исках да ти кажа, че всяко време, прекарано в учение, е ценно. Само ти липсват документи. Ако си толкова добър, колкото си мислиш, ще бъдеш оценен официално най-много след седем години. Ще си по-стар от повечето калфи, когато тръгнеш да търсиш собствена работилница, но ще си по-млад от много други, повярвай ми. Има по-бавни момчета, които не напускат ковачницата на майстора си до края на двайсетте си години. И помни още нещо: може да закъснееш със служебния документ, но твоето учение е започнало четири години по-рано, отколкото на много момчета. Знанието си е знание, опитът си е опит, така че ще ти трябва много по-малко време, за да станеш от калфа майстор. В крайна сметка всичко ще е наред.
И като огледа отново ковачницата, добави:
— Да, от това, което виждам тука, ако се държиш разумно, всичко ще бъде наред.
В тази забележка се долавяше открито приятелско чувство, което накара Ерик да забрави натъртената си челюст и да каже:
— Да, майсторе.
— Сега ми покажи къде ще спя.
Ерик взе пътната чанта и наметката на ковача и тръгна.
— Тиндал нямаше семейство, така че спеше тук, в стаичката, а аз спя горе, на тавана. — Ерик посочи единственото място, което беше наричал свое през последните шест години. — Никога не съм мислил да се местя в стаята на Тиндал — навик, предполагам.