Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Това ли е кобилата, за която ми говори?
Ерик кимна.
— Ти ми каза, че е разтегнато сухожилие, така ли?
Грейлок кимна в знак на потвърждение, а Ерик каза:
— Да, майсторе. Беше си го разтегнала леко.
— Леко! — изсмя се Грейлок. Имаше ъгловато лице, което изглеждаше дори по-твърдо, заради строгата военна прическа — високо подрязан бретон, с късо подстригана коса, сресана към тила — прическа, ограждаща усмивка, която го правеше още по-непривлекателен, заради неравните му пожълтели зъби.
— Напълно беше скъсано, мога да кажа, майсторе. Кракът й беше подут като бедрото ми и кобилката едва стъпваше. Мислех си, че трябва да повикам касапите. Но Ерик си има свои майсторлъци и вече го бях виждал как работи, така че му дадох възможност да опита и той не ме разочарова.
И като клатеше глава с подигравателно учудване, добави:
— Момчето е твърде скромно за своите достойнства.
— Какво й направи? — попита Натан Ерик.
— Отначало превързах крака с топъл компрес. Има една целебна билкова мас, която лекуващият жрец в храма на Килиан приготвя така, че загрява силно кожата. Използувах я за крака на кобилката. Разхождах я за юздата бавно и не й позволявах да се напряга, дори и когато искаше да се разиграе. Тя е много жива и неведнъж искаше да буйства, но аз й омотах бодлива верига около носа и я накарах да разбере, че няма да позволя такива работи. — Ерик се пресегна и потупа муцуната й. — Станахме добри приятели.
Натан стоеше и клатеше глава, очевидно впечатлен.
— За четирите месеца, откакто съм тук, мечемайсторе, много съм слушал, че това момче умее да се грижи за конете. Понякога си мислех, че просто приятелите му искат да се похвалят с него. — Като се обърна към Ерик, той се усмихна и сложи ръка на рамото му. — Не ми е лесно да кажа това, момче, но може би трябва да изоставиш чирачеството си като ковач и да се насочиш към лечението на коне. Почти не разбирам от лечение на животни, но дори и аз виждам, че този кон е напълно здрав, като че ли никога не е бил нараняван.
— Знам, че това е полезно умение — каза Ерик, — и се радвам на оздравелите коне, но не съществува гилдия…
— Точно така — трябваше да се съгласи Натан. — Една гилдия е мощна крепост и може да те защити, докато никое умение не може да ти е от полза и да те спаси… от много неочаквани събития. — Той млъкна, осъзнал, че до тях стои мечемайсторът.
Ерик се усмихна. Знаеше какво искаше да каже ковачът — ставаше дума за дългогодишното съперничество между благородниците и гилдиите. Започнали като средство за удостоверяване на определен минимален стандарт за умение, в течения на столетията гилдиите бяха станали политическа сила, дотам, че разполагаха със собствени съдилища за разрешаване на спорни вътрешни проблеми за голямо неудоволствие и раздразнение на кралския съд и съдилищата, обслужващи благородниците. Но те бяха твърде зависими от качествените услуги, гарантирани от гилдиите, за да правят нещо повече от вдигане на шум за разклатения си авторитет. Често пъти някоя от мощните гилдии беше спасявала хората си от несправедливото отношение на благородниците и техните помощници. Независимо от дългогодишната традиция за отговорността на благородническата каста в кралството пред обществото и отделния човек, винаги се намираха и такива, които смятаха, че просто могат да пренебрегнат този дълг. И тъй като разрешението на краля за притежаване на оръжие не носеше пари и богатство, нерядко се случваше благородник да се опита да използува ранга си, за да оправи стари дългове.
— Мечемайсторе, каква причина те води в Рейвънсбърг? — попита Ерик, за да разсее Грейлок.
— Ти, Ерик. — Обикновено сериозното лице на мечемайстора стана сурово. — Баща ти пътува към Крондор по работа. Тази вечер ще остане тук. Пристигнах по-рано, за да видя…
— Дали мога да попреча на майка ми да го безпокои?
— Той е болен, Ерик — кимна Грейлок. — Не трябваше да предприема това пътуване, но…
— Ще направя каквото мога. — Знаеше, че обещанието му ще е напразно, ако майка му си втълпи, че трябва да повтори изпълнението си, докато Ото минава за последен път през града. — Може да се е отказала вече да ме прави наследник на барона.
— Не съм тук, за да обсъждам тия неща. — Лицето на Грейлок стана още по-сурово. После малко се отпусна. — Довери ми се. Ако можеш, застани на завоя на градския път, където свършват пасищата и започват първите лозя, откъм източната страна на града, преди залез-слънце.
— Защо?
— Не мога да ти кажа, но е важно.
— Ако баща ми е толкова болен, Оуен, защо трябва да пътува до Крондор?