Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Същевременно Уил се оказа добър пророк — Блейс пое част от къщната работа наравно с другите.
Масата, пейките, столовете и пода в кухнята, а също пода и стените в спалните на Хенри и момчетата, трябваше да се измиват ежедневно. Трябваше също да се поддържат чисти и прозорците, съдовете и останалата покъщнина. Освен това, на Блейс му възложиха и да готви.
Независимо от многобройните си задължения, все пак му оставаше и свободно време. Когато можеха, Уил и Джошуа го посвещаваха в своята част от работата. Уил чистеше обора, където държаха козите, ежедневно провеждаше ветеринарен контрол за всяко животно, и ако се налагаше, извършваше малки ремонти по пристройките. Джошуа отговаряше за всичко останало. Всеки ден той извеждаше козите на паша, доеше ги, приготвяше кашкавала, редовно преглеждаше и поправяше оградата, която заобикаляше фермата и пасището. Той следеше също така и в какво състояние е къщата и извършваше всички ремонтни работи, с които Уил не можеше да се справи. Освен това, като най-голям Джошуа отговаряше за по-малките, и при необходимост можеше да поеме и тяхната работа.
Що се касаеше до Хенри, той пък вършеше всичко, за което се изискваше мъжка сила. От време на време чичото отиваше до най-близкия магазин — а това му отнемаше почти цял ден — откъдето можеха да се купят неща от първа необходимост. За нещо по-специално му се налагаше да ходи до Екюмени, и макар и рядко, това му костваше целия ден.
Целият им живот протичаше по един строго определен ред — разписание, установено веднъж и непроменено никога. Те ставаха, молеха се и закусваха, и след като си оправеха леглата и изчистеха стаите, всеки поемаше задълженията си до сутрешната молитва в десет. След това отново се трудеха до дванадесет и половина, когато ставаше време за обяда и втората за деня молитва — а обядът беше най-обилното хранене през целия ден. След обяда те отново се хващаха на работа и се трудеха почти до залез-слънце. Блейс бързо свикна и с колениченето, и с молитвите. Но въпреки всичките си усилия, не можеше да приеме идеята за съществуването на Бога — нито със сърцето, нито с разума си.
На четвъртия ден, по време на обяда, откъм улицата се разнесе някакво бучене, като звука постепенно се усилваше.
— Това трябва да е брат ти. — Хенри погледна към Блейс.
Блейс почувства внезапно стягане и студенина в гърдите си, първи вестител на паниката, която го обзе. Той напълно бе забравил, че има още един роднина тук. Майка му беше пратила Дахно при Хенри преди много години — скоро след раждането на Блейс. Тъй като Блейс никога не бе чувал някой да споменава за брат му в негово присъствие, той беше останал с впечатлението, че брат му или е умрял, или е избягал някъде.
И ето че сега им предстоеше да се срещнат, ако се съдеше по нарастващия рев на турбините, брат му имаше оувъркар — кола с въздушна възглавница. Хенри неодобрително се смръщи, като видя оживлението, изписало се по лицата на момчетата.
— Вашият по-голям братовчед пристига, когато сме на масата — недоволно забеляза той, — така че може да се присъедини към нас или да изчака да свършим с обяда. Каквото и да става, нито един гост не трябва да нарушава реда в този дом.
Рева на турбините за момент почти ги оглуши, а после веднага стихна някъде по двора. Обядът бе към края си. Уил и Джошуа се хранеха малко по-бързо, отколкото обикновено — не толкова припряно, че баща им да забележи, но все пак възможно най-бързо.
Блейс, за съжаление, трябваше да измие чиниите и да почисти после масата.
Няколко секунди отвън не се чуваше нищо. После по стъпалата се чуха тежки стъпки, вратата се отвори и Дахно, по-големият полубрат на Блейс влезе в стаята.
Блейс беше чувал от приятелите на майка си какъв е бил Дахно като малък, но много повече знаеше от Езекил, и очакваше да види необикновено едър и мускулест млад мъж.