Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Чувствам се все едно, че знам повече, отколкото би трябвало. - Каза го почти на себе си.
- Надникнала си дълбоко в онова, което би могло да таи бъдещето - каза Кимер. - Това ще те промени, Авиенда.
- Утрешният ден е ключов - заяви Авиенда. - Неговият план.
- Според това, което каза - отвърна Кимер, - той като че ли се кани да пренебрегне айилците, собствения си народ. Защо ще дава предимства на всеки друг, но не и на тези, които най ги заслужават? Нима иска да ни обиди?
- Не мисля, че това е причината - каза Авиенда. - Мисля, че се кани да постави искания пред тези, които присъстват, не да им прави подаръци.
- Той не спомена цената - каза Баир. - Цена, която смята другите да платят. Никой не е успял да изтръгне тайната за тази цена от него.
- Отиде през портал до Тийр по-рано тази вечер и се върна с нещо - каза Мелайне. - Девите го донасят - вече спазва клетвата си да ги взима със себе си. Когато разпитахме за тази цена, казал е, че е нещо, за което айилците не трябвало да се притесняват.
Авиенда се намръщи.
- Кара хора да му платят, за да направи това, което всички знаем, че е длъжен да направи? Може би прекарва твърде много време с онази гледачка, която му изпрати Морският народ.
- Не, това е добре - каза Амис. - Тези хора искат твърде много от Кар-а-карн. Има право да иска и той нещо от тях в замяна. Те са меки. Може би се кани да ги направи твърди.
- И затова ни оставя отвън - промълви Баир. - Защото знае, че ние вече сме твърди.
Настъпи мълчание. Угрижена, Авиенда изля вода върху сгорещените камъни в котлето. Те засъскаха и се вдигна пара.
- Това е - заяви Сорилея. - Не иска да ни обиди. Иска да ни окаже чест, поне според него. - Поклати глава. - Само да внимава той.
- Кар-а-карн често обижда неволно - съгласи се Кимер. - Като дете. Ние сме силни, тъй че искането му - каквото и да е то - няма значение. Ако е цена, която могат да платят други, и ние можем.
- Нямаше да прави тези грешки, ако беше правилно обучен в нашите порядки - промърмори Сорилея.
Авиенда срещна погледите им хладнокръвно. Да, не го беше обучила толкова добре, колкото можеше да бъде обучен, но те знаеха, че Ранд ал-Тор е опърничав. Освен това тя вече им беше равна. Въпреки че й беше доста трудно да го приеме, докато гледаше неодобрително стиснатите устни на Сорилея.
Навярно бе заради многото време, прекарано с влагоземци като Елейн, но изведнъж тя видя нещата така, както сигурно ги виждаше Ранд. Да изключи айилците от искането си срещу някаква цена - ако наистина се канеше да направи това - беше акт на зачитане. Ако го _беше_ поискал и от тях, наред с другите, същите тези Мъдри можеше да се обидят, че не ги различава от влагоземците.
Какво замисляше той? Беше видяла само смътни намеци за това във виденията си, но ставаше все по-уверена, че следващият ден ще започне с айилците, тръгнали към своята орис.
_Трябваше_ да се погрижи това да не се случи. Това беше първата й задача като Мъдра и вероятно щеше да е най-важната, която изобщо щеше да й се даде. _Нямаше_ да се провали.
- Задачата й не беше просто да го научи - каза Амис. - Какво не бих дала да знам, че е в безопасност, под бдителния поглед на една добра жена. - Изгледа Авиенда многозначително.
- Той ще е мой - каза твърдо Авиенда. „Но не заради теб, Амис, нито заради народа ни.” Силата на чувството я стъписа. Беше айилка. Народът й означаваше всичко за нея.
Но този избор не беше техният избор. Този избор беше неин.
- Да те предупредя, Авиенда - каза Баир и отпусна ръка на китката й. - Той се е променил, откакто ти замина. Станал е силен.
Авиенда се намръщи.
- В какъв смисъл?
- Приел е смъртта - заяви с гордост Амис. - Може все още да носи меч и да се облича като влагоземец, но вече е наш, окончателно и истински.
- Трябва да видя това. - Авиенда се изправи. - Ще открия каквото мога за плановете му.
- Не остава много време - предупреди я Кимер.
- Една нощ остава. Ще стигне.
Другите кимнаха, а Авиенда започна да се облича. Неочаквано останалите също станаха и се заобличаха. Изглежда, бяха преценили, че новината й е достатъчно важна, за да я споделят с другите Мъдри, вместо да седят и да я обсъждат.
Авиенда първа излезе навън в нощта. Хладният въздух след душния зной на потилнята погали приятно кожата й. Вдиша дълбоко. Умът й бе натежал от умора, но спането трябваше да почака.