Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Затова взех, че й скочих — стоварих се отгоре й с цялата си тежест и пламенно я зацелувах. Тя направи опит да се измъкне, но от мен отърване нямаше.
— Престани! — замоли се, но в гласа й се прокрадваше и кикот. — Спри!
Вкопчих се в кикота и вдигнах дънковата й пола нагоре, при което разкрих сладката й розова вулва със снопчето прасковено рус мъх. Така и не бях престанал да се дивя на страхотната й вагина — най-сладката, която съм виждал, а като се има предвид, че съм преспал с поне хиляда проститутки, явно имам добра база за сравнение. Но курвите бяха отишли безвъзвратно в миналото! В този миг копнеех единствено за Графинята… сега и завинаги!
Понамалих темпото, погледнах я право в очите и рекох:
— Обичам те, Над. Страшно те обичам. — И очите ми се насълзиха. — Откакто за пръв път те видях, съм хлътнал по теб. — Пуснах й нежна усмивка. — Много ми липсваше през изминалата седмица. Не мога да ти опиша каква самота изпитвах. — Отместих назад косите й и се устремих към финала: — Люби ме, бебче. Люби ме хубаво и бавно.
— Еби се ти! — избухна тя насреща ми. — Не мога да те понасям! Искаш да ме наебеш ли? Добре, карай! Еби ме с все сила, че да доразпалиш омразата ми. До дъното на червата ти те мразя, хуй дребен егоистичен! На теб изобщо не ти пука какво ми е. Важен си единствено ти. — И захвана да се отърква с презрение о мен, като нарочно гледаше темпото й да не съвпада с моето. Сякаш се стремеше да ми докаже, че дори докато съм в нея, не я притежавам.
Това ме шокира. И ме съкруши. Но най-вече ме подразни обръщението й: „хуй дребен“! Графинята знаеше много добре колко се притеснявам от ниския си ръст!
Въпреки това потиснах яда си. Хванах двете й бузи и се опитах да я прикова с устни, впити в нейните, докато се мъчех да наложа свой ритъм. Оказа се, че е невъзможно. Мяташе наляво-надясно русата си глава като дете, отказващо да поеме лекарството си, а в същото време правеше свръхголеми кръгове с ханша си.
— Престани, Надин! — сопнах й се с леки признаци на гняв. — Какво ти става!
— Еби се сам! — гласеше язвителният й отговор. — Ненавиждам те, копеленце мръсно! До дъното на душата ти те мразя! — На свой ред тя хвана бузите ми и процеди със злъч: — Погледни ме в очите, Джордан. Веднага!
Погледнах я. А тя продължи:
— Никога не забравяй какво си изгубил, проваляйки брака ни. Да не си посмял да забравиш. — Сините й очи направо излъчваха смърт. — За последен път се еба с теб. Помни ми думата: за последен път. Така че се възползвай от положението и се кефи до дупка. — След което взе да върти задник с дълбоки, ритмични движения, сякаш да ме накара на мига да свърша.
„Боже мой! — рекох си. — Яко е прекалила с текилата! Сто на сто преувеличава. Как изобщо може красиво лице като нейното да бълва подобна отрова? Никаква логика няма.“ Съзнавах, че следва моментално да сляза от нея, да не й правя удоволствието да ме накара да се изпразня, докато ми разправя колко ме мрази… но на заревото с цвят на печена зарзала, струящо от нощната лампа, изглеждаше невероятно красива. Ебал съм я! — рекох си. Не можеш ги разбра жените, а ако сериозно смята това да ми е за последно, дай поне да си направя кефа или поне бързо да се изпразня, докато не се е разкандърдисала и да рече, че за последно е било предишният път… направих опит с единствено дълбоко движение да стигна до шийката на матката й и… Бум!… изстрелях всичко вътре.
— Обичам те, Над! — изкрещях, а тя кресна в отговор:
— Ненавиждам те, шибано гадно копеле! — след което се отпуснах с цялата си тежест отгоре й.
Стори ми се, че останахме дълго в тази поза, оказали се всъщност пет секунди, след което тя ме отметна настрани и се отдаде на истеричен плач. Вулканични тремори тресяха тялото й.
— Боже мой! Какво направих? Какво направих! — изрече между ужасните, късащи сърцето ридания, повтори го още сума ти пъти, а аз лежах смразен от ужас до нея.
Пресегнах се да я прегърна, но ме отблъсна.
Последваха нови ридания, а след тях и думите, които ще помня, докато съм жив:
— Кървави пари бяха! Кървави! — От рев думите й едва излизаха. — Знаех си го, но нищо не направих. Хората са губели парите си, а аз ги харчех. Боже мой! Какво направих?
Изведнъж ме обзе мощен гняв. От думите й за кървавите пари излизаше, че всичко, което сме преживели заедно, включително и личният ми успех, е някак си омърсено. Значи целият ни брак е бил един фарс и нищо около мен не е било реално, истинско. Бил съм мъж на части, чийто сбор не се е равнявал на едно цяло. Заобиколен съм бил от охолство, красота и суетност, но сега съм беден, грозен и отчайващо объркан. Нужно ми е по-просто ежедневие. По-прост живот. И по-проста жена.