Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Какво? Шибани копелета! Как така? Та тя нищо не е правила! Как така ще подвеждат под отговорност Графинята?
Випускника на Йейл разтвори длани към тавана и вдигна рамене. После отвори уста, но не успя и гък да каже. Обърнах се отново към Магнум и изрекох с тон на крайно отчаяние:
— Мамка им… О, Божичко… О, шибан мой Божичко!
— Успокой се — каза Магнум. — Спокойно! Джоел още нищо не е предприел. Обеща да ме изчака да поговоря с теб.
— За какво да ми говориш? Нещо… нищо не разбирам. Как могат да подведат под отговорност жена ми? Та тя нищо не е направила.
— Джоел твърди, че разполагат със свидетелка, според която тя е била при теб, докато си броял пари. Слушай обаче какво ще ти кажа: фактите тук са почти без значение. Джоел няма интерес да подвежда Надин под отговорност. Каза ми го съвсем недвусмислено. Просто иска да те принуди да сътрудничиш — кратко и ясно. Съгласиш ли се, жена ти ще я оставят на мира. Иначе още утре ще я задържат. Ти решавай. — При което Магнум погледна ръчния си часовник — един от онези привидно скромни, но свръхскъпи механизми с шоколадова на цвят кожена каишка и перленобял циферблат. Изръсил се е поне двадесет хиляди долара, рекох си, но самият часовник съобщаваше на всеослушание: „Толкова преуспял и самоуверен съм, че не ми се налага да нося лъскав златен часовник като израз на благополучие и самоувереност“. А Магнум допълни: — Разбрахме се до четири да му се обадя; сиреч разполагаме с четири часа. Кажи ми какво смяташ да правиш.
Повече от очевидно бе, че не ми остава никакъв избор. Независимо от последствията, принуден бях да им сътруднича. В никакъв случай нямаше да позволя на Джоел да подведе под отговорност жена ми. Изключено!
Хопа! Изведнъж в мозъка ми нахлу поредица от прекрасни мисли, първата от които гласеше: А как ще ме напусне Графинята, ако самата тя е подсъдима? Това ще я обвърже с мен. Няма да има накъде да мръдне. Че кой нормален мъж би се захванал с подведена под отговорност жена с две деца?
Графинята можеше да е мацка и половина, но двете малки деца и федералното обвинение щяха да отблъснат всяка средностатистическа златна мина.
Даже, ако трябва да съм честен, бих казал, че на практика всички златни мини — или поне по-продуктивните — бързо ще затворят забоите си за жена, изпаднала в такива отчайващи обстоятелства. Самата тя ще се превърне в назидателна история: млада жена, обременена с повече багаж и от залата за изгубени куфари на нюйоркската аерогара „Кенеди“.
Ето го и нужния ми отговор! Нямам друг избор, освен да оставя Графинята да изгори заедно с мен. Да я подвеждат под отговорност тогава. Та да няма друг избор, освен да си стои омъжена за мен. За мен друг логичен ход няма. За мен друг рационален ход няма. Изгледах Магнум в очите, свих подривно устни и рекох:
— Още сега можеш да се обадиш на онова копеле и да му кажеш да се ебе в гъза. — Спрях за миг, докато и последната капка кръв се изцеди от дългото му красиво лице. След което добавих: — И едва тогава можеш да му съобщиш, че ще сътруднича. — При което и Магнум, и Випускника на Йейл изпуснаха шумно въздуха от гърдите си. — Щото вече ми е все едно, дори да ми дадат двайсет години затвор. Хич не ми пука.
Каква чиста, неподправена ирония! Жена ми ме зарязва в най-тежкия ми и отчайващ час, а аз пак съм готов да падна върху меча си, само и само да я защитя. Кажи сега, че светът не се е обърнал наопаки.
— Правилно постъпваш, Джордан — кимна бавно Магнум.
— Точно така — потвърди и Ник. — Ще видиш, че накрая всичко ще се оправи.
Изгледах Випускника на Йейл и свих рамене:
— Може и да се оправи, Ник, а може и да не се оправи. Божа работа. Във всеки случай постъпвам така, както трябва. В това поне съм убеден. Надин е майката на моите деца и няма да допусна и ден да прекара зад решетките, доколкото това зависи от мен.
Четвърта глава
Любов и омраза
Късно същата вечер, малко преди полунощ, лежах насаме с мислите си под белия копринен юрган. Чувствах се съвсем безпомощен, като човек без родина и без цел. А и като човек, пуснат на дрейф в огромен океан от бяла китайска коприна. О, да, Графинята беше обзавела стаята с всичките му салтанати — цялата къща бе обзаведена по тоя начин всъщност, но най-вече тази стая, достойна за цар, но подиграваща се с падналия Вълк.
Какво представлявах в момента? Колко бях паднал? Намирах се под домашен арест, а на всичко отгоре бях изоставен от Графинята златотърсачка… британка от Бруклин с лице като на ангел, гняв като на вулкана Везувий и чувство за вярност като у прегладняла хиена.