Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
От своя страна Коулмън имаше вид на италианец или грък, макар заради фамилията му да предполагах да е германец. И то, изглежда, от някой баварски чукар. Беше колкото мен на ръст, малко над един и седемдесет, и надали тежеше повече от седемдесет и три кила. Имаше добре, но не прекомерно развит гръден кош, правилни, фини черти, макар и леко ръбести, и от него струеше подозрителност, най-вече към моя милост. Късо подстриганата му кестенява коса бе сресана на път на едната страна и леко посивяла по слепоочията — най-вероятно резултат от тичането му подир мен, от което всеки би побелял. Имаше маслинена гладка кожа, орлов нос, високо чело и най-пронизващите кафяви очи, които можете да си представите — по-остри от орловите. И на възраст бе горе-долу колкото мен, което ще рече, че копелето едва е навършило двадесет и пет, когато е хукнало по дирите ми! Божичко, що за чешит трябва да е някой, че да се поддаде на обсесивно-компулсивното разстройство да вкара някого зад решетките? Тоя тип май страда от яка форма на вманиаченост. Но защо точно към мен трябва да я проявява? Пълно безобразие!
— Добре дошъл в Отбора на САЩ! — каза ухилено Агента маниак и подаде дясната си ръка, на чиято китка се открояваше черен пластмасов часовник с кръгъл циферблат и с препоръчителна цена някъде под $59,99.
Ръкувах се предпазливо и се опитах да доловя иронията на лицето му. Не открих нищо друго обаче, освен най-искрена усмивка.
— Благодаря — отвърнах. — Очаквах известно злорадство. — И свих рамене. — Не че не ти се полага…
— Злорадство ли? — обади се Мормона. — Та той само страда, откакто те хвана! За него върховното удоволствие беше самият лов, нали така, Грег? — и хвърли поглед на Агента маниак.
Агента маниак забели очи и поклати глава.
— Абе няма значение — и ми се ухили отново, само че този път с примес от тъга. — Важното е, че най-сетне кандиса да се включиш в отбора на добрите. И съвсем правилно постъпваш. Съвсем правилно.
— Да, ама се чувствам като гнида — свих пак рамене.
— Но ти не си гнида — отвърна моментално оня.
— Ни най-малко — добави Мормона със зъбата мормонска усмивка. — Ти си нещо далеч по-гадно от гнидата! — И пусна задушевен мормонски смях, после подаде богобоязливата си десница за мормонско ръкостискане.
Ухилих се на любезния тип и се здрависах учтиво. После спрях за секунда да огледам хубаво новите си приятели. И двамата носеха тъмносини костюми, свежи бели официални ризи, консервативни сини вратовръзки и черни обувки с връзки. (Типичната униформа на федерално ченге.) И, честно казано, съвсем добре изглеждаха: всичко им бе по мярка, а костюмите бяха огладени по най-съвършен начин.
И все пак аз бях далеч по-изтупан от тях. Отдавах голямо значение на външния си вид за първия ден, в който щях да започна да портя, затова бях подбрал най-старателно облеклото си. Бях в еднореден морскосин шевиотен костюм, струващ две хиляди и двеста долара, бяла официална риза от Оксфорд с консервативни копчета на яката, стабилна морскосиня вратовръзка от крепдешин и черни обувки с връзки. Но за разлика от техните, моите не бяха груби, а от мека, еластична напа, изработени по поръчка в Англия срещу хиляда и осемстотин долара. Едно на нула за мен! — рекох си. Категорично ги бия по отношение на обувките.
И на часовниците.
За днешния празник се бях накиприл с швейцарския си „Таба“, на стойност двадесет и шест хиляди долара, с шоколадова на цвят каишка и солиден бял правоъгълен циферблат — от онези ултрафини швейцарски механизми, които за знаещите излъчват охолство, но не значат нищо за хора с доходите на Коулмън и Макрогън. Много хитро си бях оставил „Булгари“-то у дома. Щото какъв е смисълът да предизвикаш завист у новите си приятели, а пък и дали вече нямат правото да откачат часовника от шибаната ми китка и да си го сложат на своята? (Военен трофей, един вид.) Хм… Ще трябва да питам Магнум по въпроса.