Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Откъде да знам. Ти кой смяташ, че може да е по петите ти?

И аз свих рамене.

— Откъде да знам. Най-вероятно всички, не мислиш ли? — Млъкнах за миг. — Всички, освен жена ми. Щото на нея хич не й пука къде съм и какво правя, стига да съм по-далече.

— Нима? — каза Агента маниак. — Кое те кара да мислиш така?

— Това, че ме ненавижда! Затова мисля така, да му еба майката!

„И понеже снощи ми заяви, че повече няма да ми пуска“, добавих на себе си.

— Хъ! — измърмори онзи. — Това ме изненадва.

— Така ли? И защо?

Агента маниак пак сви рамене.

— Откъде да знам… Онази вечер, когато те задържахме, останах с впечатлението, че истински те обича. Ако трябва да съм точен, аз дори я попитах обича ли те, и тя ми отвърна, че те обича.

— Вярно е — добави Мормона.

Присвих очи, сякаш съм объркан.

— На вас пък за какво ви е дотрябвало да питате жена ми за такива неща? Това не е ли доста встрани от утъпканата пътека?

— Ами-и — обади се Агента маниак — нямаш си представа колко неща може човек да научи от съпруга, на която й е крив светът. Има случаи, в които още докато извеждам закопчания в белезници съпруг, жената почва да крещи: „Мъжът ми крие пари в мазето! И лъже в данъчните си формуляри!“ — И Агента маниак се изкикоти. — Но твоята не е такава. И дума не обели.

— Нито една — допълни Мормона. — Може и да бъркам… но ми се струва, че жена ти все още те обича.

— Съжалявам, че ще ви прекъсна веселието — продума Коулмън, — но трябва да се пораздвижим. Пък и тук вони като на…

— Кучешки лайна? — подсказах.

— Да, общо взето си прав — отвърна ми той, отвори задната врата и ми кимна да вляза. — Излегни се на задната седалка и гледай да не си показваш главата, окей?

Изгледах Агента маниак в продължение на доста секунди, чудейки се дали не намеква за разположен някъде отвън снайперист, готов да ми пръсне главата. Но отхвърлих мисълта като абсурдна: та нали, в края на краищата, ако някой си е наумил да ме убива, ще намери далече по-подходящ момент, отколкото когато съм под закрилата на двама агента на ФБР!

Затова вдигнах самоуверено рамене и се качих, след което поехме из миризливото черво на Сънсет Парк. Направихме поредица от леви и десни завои, тук-таме и по някой обратен, че да сме се отърсили от въображаемия преследвач. Междувременно водехме неангажиращ разговор, тъй като и на тримата ни бе ясно, че не бива да обсъждаме важни неща в отсъствието на моя адвокат.

За голяма моя изненада и двамата ми се сториха истински загрижени за разпадането на брака ми и най-вече за влиянието, което ще окаже на децата. Докато повторно разказаха историята как Графинята обявила, че ме обича, вечерта когато ме задържаха, усетих, че духът ми се повдигна. Още повече че, и според двамата, щом преминел първоначалният шок, тя щяла да предпочете да остане омъжена. Тук обаче усещах, че грешат; познавах Графинята много по-добре, отколкото те. Щом като е решила веднъж да се махне, неминуемо ще го направи.