Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Поех дълбоко въздух и направих опит да се овладея. Боже мили, превърнал съм се в развалина! Станах и се огледах. Бях чисто гол, напълно беззащитен. Кръстосах едва ли не свенливо ръце. Присвих очи. Ама че тъмница! Единственият източник на светлина бе телевизорът с плосък екран, окачен на стената над варовиковата камина. Звукът му бе изключен, та в стаята цареше зловеща тишина. Можех да чуя собственото си плитко дишане и лумкането на собственото ми сърце.
А къде се беше затрила моята любяща съпруга, съкрушителката на мъжките сърца? За мен това си оставаше загадка. Предполагаше се да е в Манхатън с приятелките си. Така поне беше написала на бележката — някаква глупост, че щели да честват трийсетия рожден ден на Джиджи, който съвсем ясно си спомням, че отпразнувахме само преди три месеца, през юни. А може и да ме беше обзела параноята, а на коварната Графиня да можех още да й имам доверие.
Заварих бележката върху барплота в кухнята, затисната с керамичен съд за курабии, украсен с Мечо Пух, на стойност хиляда и четиристотин долара (представляващ колекционерски интерес и закупен на някакъв търг), като думите „Скъпи“ и „С обич“ подчертано липсваха в началото и в края. Стори ми се, че е бележка между двама непознати — на име Джордан и Надин — които не изпитват нито взаимна обич, нито взаимно уважение. Като я прочетох, съвсем ми рухна настроението.
Имаше обаче и нещо много по-положително, а именно че откакто си тръгнах от кабинета на Магнум, все повече се примирявах с условията на моето сътрудничене — или най-малкото му бях намерил рационално оправдание до степен, на която можех да го преглътна. Добре де, ще съобщя на властите всичко, което им е нужно; но ще го направя хитро — по такъв начин, че да опазя приятелите си. При нужда ще се преструвам, че не знам; при възможност ще се преструвам, че паметта ми изневерява; но най-важното: стигна ли до някой разклон, ще поведа властите по оня път, който ще ги отдалечи от приятелите ми. Пък ако имам късмет, хората, на които най-много държа, също ще сътрудничат, та няма да ми се наложи да ги предам.
Да не говорим, че и Графинята ще е страшно доволна от решението ми да сътруднича. Нали все се оплаква, че съм я изложил на опасност. Сега обаче ще мога да й кажа, че опасността е напълно преминала. Естествено, ще пренебрегна факта, че аз наистина съм я поставил в опасно положение. Да не съм луд, че да й давам още патрони срещу мен? Много по-полезно ще е да се съсредоточа върху положителните страни на моето сътрудничество, а именно че така няма да прекарам и един ден в затвора и че дори след като си платя глобата, ще ни — ни! — останат достатъчно пари до края на живота ни. Макар и да преувеличих малко — това, последното, всъщност ще си е една огромна лъжа — ама сума ти години ще минат, докато Графинята се усети. Но да стигнем дотам, пък после ще му мисля.
В този миг дочух шума от чакъла по алеята. Коварната Графиня най-после се прибираше, готова да ми причини още емоционална болка. Секунди по-късно чух затръшването на предната врата, последвано от гневно звучащи стъпки по скъпарското спираловидно стълбище. С тая разлика, че изобщо не звучаха като стъпките на петдесет и един килограмова блондинка, а по-скоро на побеснял воден бивол. Тръшнах се по гръб и се подготвих за предстоящото изтезание.
Вратата се отвори със замах и в стаята нахлу Графинята в светлосин дънков ансамбъл „Ранглър“. Макар да знаех, че се е прибрала с лимузина, Графинята имаше вид на току-що слязла от дилижанса в градче в Далечния запад. Липсваха й само каубойската шапка и двата револвера. Докато люлееше бедрата си към нейната страна на спалнята, я огледах най-внимателно. Дългата й избелена дънкова пола завършваше най-долу с бели къдрици, а отпред имаше фантастичен висок шлиц. Не съм голям спец по дамските поли, но имам тайното подозрение, че много малко от жените, живеещи в някое ранчо, биха могли да си позволят подобен лукс. Над полата носеше светлосиня памучна блузка с къс ръкав и дълбоко деколте, силно пристегната в кръста, та да подчертава естествената V-линия на тялото й и увеличените по хирургичен път чашки „С“.
Без да промълви и една дума, Графинята от Запада бръкна под абажура с цвят на печена зарзала и запали лампата на нощното си шкафче. Извърнах се по хълбок и вперих очи в нея. Наистина знае как да се облича тая жена. Дори и в сегашното си състояние не можех да й го отрека.
Свалих поглед по краката й… А-а! Каубойските ботушки! Изглеждаха ми познати: от бежова и бяла кожа, с черешови бомбета и украшения отстрани от чисто сребро. Предната година, докато играех голф в Тексас, й ги купих в някакво състояние на еуфория. Изръсих се цели тринайсет хиляди долара. Навремето ми се стори, че направо без пари ги вземам, но сега не бях толкова убеден.