Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Тъкмо в този миг тя килна русата си главица надясно, сне сребърната си обица и я постави старателно върху нощното шкафче. После килна глава наляво, сне и лявата обица и я положи до първата. Усмихнах се пряко сили и потиснах желанието си да я попитам: „Сладур, как върви търсенето на златната мина? Намери ли някоя тлъста жила?“. Вместо това изрекох съвсем любовно:
— Здравей, миличко. Как мина партито на Джиджи?
— Окей беше — отвърна ми тя с изненадваща любезност. — Нищо особено. — Направи опит да се извърне към мен, но залитна, от което заключих, че Графинята каубойка бе консумирала не само билков чай. По-точно казано, беше се наквасила яко.
— Добре ли си? — попитах я, потискайки усмивката си и готов да я поема, ако паднеше. — Имаш ли нужда от помощ, миличко?
„Не“, поклати глава тя. После приседна с леко полюляване на ръба на матрака. След което със страхотна бързина качи обутите си крака върху леглото, извърна се на хълбок, завря левия си лакът току до мен, положи лявата си буза върху дланта си, изгледа ме в очите и се усмихна:
— Как мина срещата ти с адвоката?
Я, колко интересно, рекох си. Да не забравя да благодаря на мексиканския гений, изобретил текилата, а и на бармана, който е сипал едно в повече на Графинята тази вечер. От близо седмица не се бе приближавала толкова плътно до мен. А сега, обляна от меката светлина на нощната лампа с цвят на печена зарзала, ми се виждаше съвсем красива. Големите й сини очи, в момента по-лъскави и от огледало, бяха впечатляващи. Поех дълбоко въздух да уловя аромата й — любопитна смесица от парфюм „Ейнджъл“ и висококачествена текила. И усетих нещо като изтръпване и избухване на огън в слабините ми! Току-виж ми излязъл късметът тази вечер! Изпитах непреодолимото желание да й скоча още на мига, преди да е изтрезняла и да е подновила мъченията. Успях обаче да потисна желанието и й отвърнах:
— Страшно добре, миличко. Всъщност имам страхотна новина за теб.
— Така ли? И к’ва е тя? — попита ме и ме загали по бузата. После адски нежно прекара пръсти през косите ми.
Никак не беше за вярване! Графинята най-сетне се бе вразумила! Готова бе да се любим начаса, след което всичко щеше да си дойде на място. Открай време сме си така. Може да се сдърпаме за известно време, но само за кратко. Накрая се любим и всичко лошо бива забравено.
Дали да не й скоча веднага, запитах се? А тя как ще реагира? Ще се ядоса ли, или ще се отнесе с уважение към мен? Че нали съм Мъж, мама му стара, а на Графинята тия работи са й ясни. Тя си е печена по житейските въпроси, особено що се отнася до мъжете и най-вече до начините за манипулирането им…
… Макар че надали ще е най-разумното точно сега да й скоча. Първо ще трябва да й представя правните си проблеми по един убедителен — буквално прелъстителен — начин. Та да се убеди напълно, че златната ми мина скоро пак ще се отвори за неограничен добив на руда.
Поех дълбоко въздух да събера провисналите краища на лъжливата история, която се готвех да й разкажа, след което реших да рискувам докрай.
— Първо на първо — рекох й с огромна самоувереност, — знам, че се притесняваш от ония щуротии, с които Коулмън те заля, и искам да знаеш, че няма и капка възможност някое от тези неща да се случи. — Това беше лъжа номер едно. — И ти, и аз знаем, че никога не си извършила нищо нередно — което се явяваше лъжа номер две, тъй като тя наистина ме бе заварила да броя парите, както беше намекнал Джоел Коен, — а това, естествено, е известно и на властите. Коулмън го каза само за да те стресне и да ми усложни живота. Толкова.
Тя бавно кимна.
— Всичко това го знам. Наистина, в началото ми стана неприятно, но изобщо не съм повярвала на тези приказки.
Не си ли? Ами че още по-добре тогава! Блажени са невежите. Кимнах в знак на съгласие и продължих смело напред:
— Това ми е пределно известно. До една бяха измишльотини, Над — ето ти я и номер три, — до последната дума. Но това вече е без значение. Защото, да ти кажа, днес Джоел Коен се обади на Грег, и то в мое присъствие, да му съобщи към какво всъщност се стреми. Целта му е да ме хванат да им сътруднича. Това е всичко. — И свих рамене. — При моите дълбоки познания за онова, което става по борсите, явно разчитат да им спестя многогодишни усилия, че и безброй долари. — Хммм, съвсем добре звучи. Обрисува ме като умен, жизненоважен алтруист — необходим участник в борбата срещу царящата на Уолстрийт алчност и корупция, а не като гадния предател, в който всъщност ми предстои да се превърна! Реших да заложа всичко на този ред мисли. Освен това Джоел каза, че ако наистина им сътруднича, ако наистина помогна на властите да се ориентират в нещата, вероятно няма и един ден да прекарам зад решетките. Толкова високо ценят знанията ми. — И кимнах еднократно, като същевременно се питах дали не съм си навредил сам, като използвах думичката „вероятно“, поради което добавих: — Щото така или иначе вече бях затворен за три дни, което ми е напълно достатъчно, не мислиш ли? — И пуснах невинна усмивка.