Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Изведнъж от тълпата пътници се разнесе глас:
— Господин Кан?
Ариа и Ноъл се вдигнаха на пръсти, опитвайки се да открият говорещия. И едва тогава Ариа забеляза момчето с изпито, продълговато лице, пълни устни, пъпки по бузите и челото и адамова ябълка, която стърчеше на три сантиметра от шията му. Това направо си беше Клаудиус. Той носеше малък куфар с музикален инструмент, който като нищо можеше да бъде флажолет. Горкият Ноъл.
— Господин Кан? — отново се чу гласът, но момчето, което Ариа помисли за Клаудиус, не отвори уста.
Тълпата се раздели. Пред тях се появи висока фигура с миньорска шапка-ушанка, пухено яке и обшити с кожички ботуши.
— Здравейте! Вие ли сте? Аз съм ученичката на разменни начала! Клаудия Хууско!
Клаудия. Ноъл отвори уста, но оттам не излезе никакъв звук. Ариа зяпна фигурата пред тях и едва не се задави с дъвката си. Ученикът на Ноъл на разменни начала със сигурност не беше висок, дългурест, пъпчив младеж, който свири на флейта. Клаудия беше момиче. Русокоса, синеока, едрогърда скандинавка, с гърлен глас и прилепнали тесни дънки — истинска мокра мечта.
И тя щеше да живее в една къща с Ноъл.
5.
Запознайте се с Пенитисълови
— Спенсър. — Госпожа Хейстингс се наведе над ресторантската маса. — Не пипай хляба. Не е прилично да започнеш да се храниш, преди всички да са седнали.
Спенсър пусна смачканото маслено парче чиабата обратно в панера. Ако се случеше да умре от глад преди останалите да пристигнат, вината за това щеше да е на майка й.
Беше неделя вечерта и Спенсър, Мелиса и майка им седяха в „Гошен ин“, старомоден ресторант, който се помещаваше в стара къща от 1700 година, за която се смяташе, че някога е била пансион за войници от британската армия. Госпожа Хейстингс не спираше да се възхищава на обстановката, но според Спенсър ресторантът беше мрачен като погребална зала. Той се отличаваше с елегантността на колониална Филаделфия, към стените бяха монтирани мускети от Войната за независимостта, по первазите на прозорците бяха подредени триъгълни шапки, а по масите бяха пръснати свещи в старомодни стъклени фенери. И тъй като клиентелата изглеждаше на възрастта на декора, стаята миришеше на неприятна смесица от мухлясало мазе, леко препечено филе миньон и сироп за кашлица.
— А с какво се занимава този тип Никълъс? — Спенсър разгъна и отново сгъна платнената салфетка в скута си.
Госпожа Хейстингс се вцепени.
— На този етап за теб той е господин Пенитисъл.
Спенсър се разхили. Господин Пенитисъл й звучеше като име на клоун от някой порнофилм.
— Аз знам с какво се занимава — обади се Мелиса. — Когато ни каза името му, не направих веднага връзката, но в часовете ми по предприемачество сме учили за него. Той е най-големият инвеститор в района. Доналд Тръмп на Мейн Лайн3.
Спенсър направи физиономия.
— Значи разорава ниви и животински резервати, за да освободи терен за грозни еднотипни жилища?
— Той е построил „Епълууд“, Спенс — пропя възторжено Мелиса. — Нали се сещаш, онези красиви къщи край игрището за голф?
Спенсър си играеше с вилицата, без да се впечатли особено. Колкото пъти решаваше да се разходи из Роузууд, всеки път откриваше нови строежи. Очевидно вината за това беше на този тип Никълъс.
— Ш-ш-шт, момичета — рече изведнъж госпожа Хейстингс, вперила поглед във входа. Към масата им се запътиха двама души. Единият беше висок, широкоплещест мъж, който в някой минал живот сигурно е бил играч на ръгби. Той имаше грижливо сресана прошарена коса, стоманеносини очи, полегат римски нос и зачатък на двойна брадичка. Синият му блейзър и панталоните в цвят каки изглеждаха като току-що изгладени, а на ръкавите си носеше златни копчета за ръкавели, върху които бяха гравирани дребни инициали НП. Мъжът носеше три дългостеблени кървавочервени рози.
До него вървеше момиче на около петнайсет години. Късата й, къдрава черна коса беше прибрана назад от кадифена лента за глава и тя беше облечена със сив сукман, който напомняше униформа на камериерка. Момичето гледаше навъсено, сякаш от няколко дни го мъчеше запек.
Госпожа Хейстингс се надигна тромаво, удари коляното си в крака на масата и чашите се разклатиха.
3
Неофициален исторически и социално-културен район от предградията на Филаделфия, който включва по-заможните градове, построени по протежение на старата главна железопътна линия на Пенсилвания. — Б.пр.