Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
В сградата нямаше жива душа. Не беше очаквал официално посрещане, но поне двайсет минути се лута из дълги коридори, гостни и класни стаи. Най-сетне го намери икономът, който предишния ден му беше поднесъл сандвич, и го заведе в кабинета на директора — малко помещение, изпълнено почти до краен предел от бюро с размерите на брониран танк. На полиците по стените бяха подредени книги и старовремски месингови инструменти.
Фог се появи след малко. Беше се издокарал със светлозелен ленен костюм и жълта вратовръзка. Държеше се безцеремонно, без да прояви нито следа от смущение или друго чувство, свързани със сцената от предишната вечер. Обясни, че вече е закусил, но Куентин може да се храни, докато разговарят.
— Така. — Той плесна с длани по коленете си и повдигна вежди. — Първо, най-важното — магията е истинска. Предполагам, че може би сам си стигнал до това заключение.
Куентин не продума. Нито пък помръдна. Взираше се в една точка зад рамото на директора. Разбира се, това беше възможно най-елементарното обяснение на случилото се предишната вечер. Едно вътрешно гласче — онова, на което най-малко се доверяваше, му нашепваше да прегърне тази идея. Само че той не го послуша, защото гласът на здравия разум му напомни за всичко, случило се с него през живота му. Прекалено дълго бе търпял разочарования, прекалено дълги часове бе копнял за нещо подобно, за доказателство, че реалният свят не е единственият. Неохотно се беше примирявал с неоспоримото доказателство, че на практика е точно така. Нямаше толкова лесно да се хване на въдицата. Щеше да е като да открие, че любим човек, когото смята за мъртъв, всъщност е жив и здрав.
Затова остави Фог да говори.
— В отговор на въпроса ти от снощи ще те информирам, че се намираш в Брейкбилския колеж за магии. — Той млъкна, докато икономът постави на масата поднос с покрити блюда и сръчно махна капаците, все едно беше сервитьор от рум сървис. — На базата на показаното от теб на вчерашните изпити решихме да ти предложим място в нашето учебно заведение. Впрочем опитай бекона, много е вкусен. В местната ферма хранят прасетата с орехи и сметана.
— Предлагате ми да постъпя във вашия колеж, така ли?
— Да. Ще учиш тук вместо в традиционен университет. Ако помещението, в което преспа, ти харесва, това ще бъде твоята стая.
— Ама аз не мога просто да… — Куентин не знаеше как да вмести в едно изречение аргументите си против тази абсурдна идея. — Извинете, малко съм объркан. Казвате, че трябва да отложа постъпването си в университета, така ли?
— Не, драги мой. Няма да го отложиш, а ще се откажеш. "Брейкбилс" ще е твоят университет. — Директорът говореше така, сякаш десетки пъти беше произнасял тази реч. — Няма да се запишеш в някое от най-престижните висши учебни заведения. Няма да ходиш на лекции с приятелите си от гимназията. Няма да имаш честта да те изберат за член на престижно научно дружество, няма да бъдеш набелязан от агентите на могъща компания. Това не е лятно училище, младежо. Това е университетът на университетите.
— Тоест ще уча четири години…
— Всъщност пет.
— … след които ще получа диплома за какво? Бакалавър по магия? — Всъщност идеята беше направо комична. — Невероятно е, че водим този разговор — добави, без да адресира репликата си конкретно към Фог.
— След пет години ще бъдеш маг, Куентин. Известно ми е, че това не е професия, която всеки би избрал. Никой няма да знае с какво се занимаваш тук. Ще се откажеш от приятелите си, от мечтите си за кариера, от всичко. Ще загубиш един свят, но ще получиш друг. "Брейкбилс" ще стане твоят свят. Давам си сметка, че подобно решение не се взема лесно.
"Имаш право" — каза си Куентин. Отмести чинията си и скръсти ръце. Най-важното сега беше да спечели време.
— Как ме открихте?
— За тази цел имаме специално приспособление. — Фог посочи полицата, на която бяха наредени какви ли не глобуси: съвременни и старинни, бели лунарни, тъмносини небесни и тъмносиви глобуси с абсурдно неточни континенти. — То намира младежи като теб, увлечени по магията, защото улавя трикове, изпълнявани машинално от нерегистрирани илюзионисти, сред които си и ти. Вероятно е прихванал твоя фокус "Изчезващото петаче". И ние си имаме скаути. Например твоят странен приятел Рики. — Той докосна лицето си, все едно показваше брадата на Рики.
— Ами жената с плитките? Онази от спешна помощ. И тя ли е скаутка?
Фог се навъси:
— С плитки ли? Нима я видя? — Изведнъж лицето му се промени: — Тя е особен случай. Нещо като нещатна сътрудничка, както бихте се изразили вие, младите.