Възрастите на Лулу

— Свършвам...

Тогава той влезе в мен бавно, но решително, без да спира нито за миг. /

От момента, в който го каза, в който ме предупреди „само ще се чукаме”, бях решила да търпя, да понеса всичко, което можеше да ми се случи, без да отварям уста, да търпя докрая. Но болката ме разкъсваше, изгарях. Треперех и пот се лееше от мен. Беше ми студено.

Съпротивата ми бе мигновена.

Още преди да успея да разбера какво става, вече го молех да го извади и да ме остави поне за миг, защото не можех, не издържах повече.

Не отговори, нито ми обърна внимание. Когато го вкара целия, застина вътре в мен.

— Не спирай сега, патенцето ми, защото, като започна да се движа, ще те заболи.

Гласът му покоси и последните ми надежди. Нямаше смисъл да протестирам, но също така не можех да продължавам да стоя в същото положение. Не съм родена да понасям страдания, поне не в големи дози, не обичам. Така че реших да следвам нарежданията му отново. Опитах се да възстановя изгубения ритъм. Той ми налагаше друг ритъм отзад. Сграбчил задника ми, вкарваше и изваждаше члена си на равни интервали, като ме привличаше, отблъскваше и надяваше на горящия си пенис, който вече по нищо не приличаше на безобидна играчка, която бе изпълнила устата ми само два часа преди това, и още по-малко на вече известната сладка флейтичка.

Болката не спираше, но без да престава да е болка, като че ли се превръщаше в нещо по-различно. Продължаваше да е непоносима на входа, където ме изгаряше, и ми се струваше странно, че плътта ми не се разкъсваше, опъната до прозрачност. Вътре чувството бе различно. Болката се разпръсваше, за да се засили отново в момента, в който ме пронизваше, в който се движех с него, срещу него, когато движенията ми започваха да стават по-ефикасни.

Болката не прекъсна, продължих да я чувствам през цялото време, като пулсираше докрая, докато той свърши, след което нарасна и стана по-силна.

Когато почувствах последните спазми и краката ми спряха да треперят, Пабло се строполи върху мен, издавайки приглушен, остър и хрипав вик, а тялото ми се изпълни с топлина.

Останахме така доста време, без да се движим. Бе заровил глава във врата ми, покрил гърдите ми с ръцете си, дишайки дълбоко. Бях щастлива.

Отдели се от мен и го чух да се движи из стаята. Когато също се опитах да се раздвижа, разбрах, че всичко ме боли. Повдигнах се с труд, защото страхотни бодежи парализираха тялото ми от кръста надолу.

Той ми помогна да стана. Когато обвих с ръце врата му, за да го целуна, ме повдигна за кръста, постави нозете ми около тялото си и безмълвно ме обхвана с ръцел

Излязохме в коридора, който бе дълъг и тъмен, класически коридор на стара къща, с врати от едната страна. Последната бе полуотворена. Влязохме, той запали светлината, след което ме постави на ръба на голямо легло. Свали полата и чорапите ми и ме бутна навътре, като отдръпна завивката. После съблече ризата си, единственото, което имаше върху себе си, и се плъзна до мен на чаршафите.