Възрастите на Лулу

Той се хилеше, отново ми се смееше, а аз скрих глава в рамото му и отказах да споделям какво мисля. Протегна ръка към пода и взе пакет цигари.

— Едно фасче, както във френски филми? — Гласът му бе все още насмешлив.

— Защо казваш тотва?

— Не знам... Във френските филми винаги пушат, след като се чукат.

— Защо винаги казваш „чукат” вместо „правят любов” както всички?

— Така ли? Кой тиеказвал, че всички казват „правя любов’?

— Ами не знам... Така казват. — Разбира се, че това бях приела сама. Беше допълнително удоволствие да пушиш, макар че не трябваше да го правя.

— „Правя любов” е галицизъм и звучи много прос-товато. — Тонът му бе станал съвсем поучителен. —

Освен това този израз е чужд и е равнозначен на испанския „играя на шикалки”, а не чукам. „Чукам” звучи истински, звучи добре. Освен това по звукопод-ражание прилича много на чук... Също и „еба” е хубава думичка, но в последно време не се употребява. Звучи демодирано.

— Като надървен...

— Точно като надървен и тая дума ми харесва. — Усмихна се, сигурно ме беше чул преди това. — В крайна сметка сексът, т. е. истинското чукане, не е непременно свързано с любовтта. В действителност това са две различни неща...

Тогава започна първият ни урок по теория.

Говори дълго сам. Едва се осмелявах да го прекъсна, но се стараех да запомня всяка негова дума, всичко, казано от него. Докато говореше за любовта, за поезията, живота и смъртта, за идеологията, за Испания, за партията, за Марсело, за секса, за възрастта, за болката и самотата, се опитвах да запечатам в съзнанието си всяка дума.

След това загаси последния фас, загледа ме странно, настойчиво като човек, който иска да изтрие от паметта си предишния образ, и ми каза нещо подобно на „Ами не ми обръщай внимание!”

Отхвърли завивката и започна да обхожда тялото ми с ръка. Наблюдавах я и в същото време гледах лицето му, красиво, прекалено красиво, голямо и умно, поне за мен. Бих го галила, целувала, хапала, бих го драскала. Не знам защо чувствах, че трябва да му причиня болка, да го нападна, да го унищожа, но ме беше страх да го докосна.

Отново ме облада, но по съвсем различен начин — нежно, бавно, възседнал ме, като се движеше внимателно, сякаш да не ми причини болка.

Усещането бе странно и сладострастно, почти се-

мейно. Постоянно ме молеше да отворя очи и да го гледам, но не можех най-вече когато вулвата ми започваше да набъбва, да се уголемява страхотно, налагайки ми глупавото задължение да наблюдават чудовищната й метаморфоза. Въпреки това се опитвах да го гледам и, отварях очи. Виждах го над мен, с лице, надвесено над моето, полуотворената му уста. Виждах тялото си, щръкналите ми зърна, трептящия си корем, както и неговия.