Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Не знам, Исаак, това ми се струва оръжие с две остриета. Не е хубаво да изграждаме у момичето зависимост от опиума в такава ранна възраст.
Докато спореха за плюсовете и минусите на психолога и на опиума, внезапно си дадоха сметка, че откъм гардероба вече три нощи подред е тихо. Вслушваха се още две вечери и се увериха, че необяснимо как, момичето се е успокоило и не само спи непробудно до сутринта, но и започва да се храни като всяко нормално дете. Алма не беше забравила родителите си и брат си и продължаваше да мечтае как семейството скоро отново се събира, но сълзите ѝ привършваха и тя започна да се отвлича с двете единствени любови в живота си – Натаниел Беласко и Ичимей Фукуда. Първият скоро щеше да навърши тринайсет години и беше най-малкото дете на семейство Беласко, а вторият, на път да навърши осем като нея, беше най-малкият син на градинаря.
Марта и Сара, дъщерите в дома "Беласко", живееха в свят, съвсем различен от този на Алма; интересуваха се само от мода, партита и потенциални женихи и когато се натъкваха на нея в някое кътче на голямата къща в Сий Клиф или по време на редките официални вечери в трапезарията, се изненадваха и не можеха да си спомнят кое е това момиченце и защо е там. Затова пък Натаниел нямаше как да я избегне, тъй като Алма неотлъчно го следваше още от първия ден, решена да замести обожавания си брат Самуел с този стеснителен братовчед. В семейство Беласко той бе най-близък до нея на възраст, въпреки петте години, които ги деляха, и най-достъпен заради своя стеснителен и благ характер. Момичето предизвикваше у Натаниел смесица от заплененост и страх. Алма изглеждаше като извадена от дагеротип със своя безупречен британски акцент, който бе усвоила от крадливата си възпитателка, с погребалната си сериозност, твърда и ръбеста като дъска и миришеща на нафталин също толкова, колкото куфарите ѝ с багаж, и с предизвикателния бял кичур на челото, контрастиращ с наситеното черно на косата ѝ и с маслинената ѝ кожа. Отначало Натаниел се опита да се изплъзне, но нищо не беше в състояние да обезкуражи непохватните приятелски аванси от страна на Алма и в крайна сметка той отстъпи, понеже беше наследил доброто сърце на баща си. Отгатваше мълчаливата мъка на братовчедка си, която тя от гордост преглъщаше, но избягваше с различни извинения задължението да ѝ помага. Алма беше една хлапачка, свързваше ги единствено някаква си кръвна връзка, тя пребиваваше временно в Сан Франциско и би било напразно разхищение на чувства да се сприятелява с нея. Когато изминаха три седмици без никакъв признак, че посещението на братовчедката наближава своя край, това извинение отпадна и той отиде да пита майка си да не би да възнамеряват да я осиновят. "Надявам се да не се стигне дотам", му отвърна Лилиан, изтръпнала. Новините от Европа бяха много тревожни и възможността племенничката ѝ да осиротее започваше да се оформя в мислите ѝ. От тона на отговора Натаниел заключи, че Алма ще остане при тях неопределено дълго, и се отдаде на инстинкта си, обиквайки я. Спеше в друго крило на къщата и никой не му беше казал, че Алма плаче в гардероба, но по някакъв начин долови това и често нощем се промъкваше на пръсти при нея, за да не е сама.
Натаниел представи семейство Фукуда на Алма. Тя ги беше виждала от прозореца, но не излезе в градината, докато не дойде пролетта и времето не се затопли. Един съботен ден Натаниел превърза очите ѝ с обещанието, че ѝ готви изненада, хвана я за ръка и я поведе през кухнята и пералнята към градината. Когато махна превръзката и тя вдигна поглед, видя, че стои под кичеста цъфнала вишна, облак от розов памук. До дървото стоеше, облегнат на лопата, нисък на ръст и широкоплещест мъж с работни дрехи и сламена шапка над азиатско лице със загоряла кожа. Със запъване на един трудно разбираем английски, той обясни на Алма, че това е прекрасно мигновение, което ще трае само няколко дни и скоро цветовете ще се отронят като дъжд върху пръстта; по-разумно е човек да запази спомена за цъфналата вишна, защото той ще живее цяла година, чак до следващата пролет. Този мъж беше Такао Фукуда, японският градинар, работещ в имението от много години, единственият човек, пред когото Исаак Беласко сваляше шапка с уважение.
Натаниел се върна в къщата и остави братовчедка си в компанията на Такао, който ѝ показа цялата градина. Разведе я из терасирания терен от върха на възвишението, където се издигаше къщата, та чак до плажа. Обходиха тесни пътеки, осеяни с класически, покрити със зелената пагона на влагата статуи, с фонтани, екзотични дървета и пищни растения; обясни ѝ коя е родината им и какви грижи изискват и така стигнаха до една обвита с рози пергола, с панорамен изглед към морето и входа на залива вляво и към открития преди няколко години мост "Голдън Гейт" вдясно. Оттам можеха да се видят цели колонии морски вълци, излегнати на скалите, а ако човек търпеливо се взреше в хоризонта, с малко повече късмет можеше да различи и китовете, които идваха от север, за да родят малките си във водите на Калифорния. Сетне Такао я заведе в парника – миниатюрно копие на класическа викторианска гара от ковано желязо и стъкло. Вътре, на слаба светлина и във влажна и топла среда, поддържана с отоплители и изпарители, деликатните растения започваха живота си в сандъчета – всяко с етикет с името и датата, когато трябваше да се пресади. Между две дълги маси от необработено дърво Алма съзря някакво момче, съсредоточено в смолисти растения, което, щом ги чу да влизат, хвърли ножицата и се изпъна мирно като войник. Такао го приближи, каза му нещо на непознат за Алма език и погали косата му. "Най-малкият ми син", поясни. Алма заразглежда съвсем открито бащата и сина като хора от друг вид – не приличаха на източните люде от илюстрациите в Енциклопедия Британика.