Японският любовник

Трябваше да мине почти месец, преди Исаак да реши да реагира в отговор на плача на Алма, но дори и тогава не се осмели да го стори лично, а прецени, че е редно с проблема да се заеме жена му. Една-единствена, и то винаги открехната врата разделяше съпрузите нощем; Лилиан обаче недочуваше и вземаше тинктура от опиум за добър сън, така че никога не би узнала за плача в гардероба, ако мъжът ѝ не ѝ бе обърнал внимание. По онова време госпожица Хъником вече не беше при тях – след като пристигна в Сан Франциско, жената взе полагаемото ѝ се възнаграждение и дванайсет дни по-късно се върна в родината си, отвратена от грубите обноски, от неразбираемия акцент и от демокрацията на американците, както обясни, без през ум да ѝ мине, че коментарът ѝ е обиден за семейство Беласко – уважавани личности, които се държаха е нея напълно почтително. Освен това, когато Лилиан, по заръка на сестра си в едно от писмата ѝ, потърси в подплатата на палтото, с което Алма бе пътувала, диамантите, които семейство Мендел бяха скрили по-скоро за да спазят традицията, отколкото, за да осигурят дъщеря си, тъй като ставаше дума за камъни с не особено голяма стойност, не ги намери. Подозренията веднага паднаха върху госпожица Хъником и Лилиан предложи да изпратят един от следователите в кантората на съпруга ѝ по следите на англичанката, но Исаак отсече, че не си струва. Светът и семейството преживяваха достатъчно тревожни времена, за да тръгнат да преследват възпитателки през морета и континенти – едни диаманти повече или по-малко нямаше по никакъв начин да се отразят на живота на Алма.